Какво да правим, когато пазарът пада?

21.07.2008 Иван Давидов

Този въпрос си го задават всички инвеститори, които усетиха капиталовите загуби през последните 9 месеца. И за тези девет месеца, инвеститорите средно са реализирали около 35%-45% загуба. Иначе казано, ако преди 9 месеца някой е вложил 100 лева, сега ще има не повече от 65 лева.

Тук изникват няколко много сериозни въпроса:

  • Ще продължи ли този глобален спад на капиталовите пазари?
  • Ако да, то още колко време ще продължи?
  • Какво да правим, докато капиталовите пазари падат?

Инвестирам на борсата от две години и половина. През това време преживях две по-сериозни корекции, но тази последната е наистина много сериозна и дълбока. Наистина, не очаквах, че ще се стигне до такива сривове, но какво да се прави.

До началото на календарната година стратегията ми беше 100% високорискова с вложения в изключително рискови и на теория високодоходни инвестиции. Два месеца след началото на “великич погром”, започнах да преструктурирам портфейла си, следвайки личните си убеждения и собствените си анализи.

Резултатът до момента показва следното:

  • Уличих подходящото време да започна преструктурирането. По време на първата странична консолидация на SOFIX  след януари 2008г.
  • Заради рисковия си профил не преструктурирах целия си портфейл към нискорискови активи, а само около една трета от него. Останалите 2/3 от активите ми на няколко пъти ги обръщах от един вид акции в други.
  • Резултатът от еквилибристиките ми през последните 6 месеца доведе до това, че моята загуба се ограничава в рамките на под 30%, което погледнато глобално е изключително голям процент, близо една трета капиталова загуба. Въпреки това, на фона на всички останали капиталови играчи, моят портфейл се представя по-добре (губи по-малко) дори в сравнение с повечето балансирани фондове (високорисковите ги бия тотално).
  • “Звездата” в моя портфейл за последните три месеца се оказа инвестицията ми на паричния пазар. Сигурни покачвания всеки ден, алтернатива на годишен влог в някоя банка (даж с по-добри параметри, в сравнение с повечето банки). Компенсира част от капиталовите загуби на акциите ми.

И така, какво трябва да правим по време на глобален спад на акциите?

  • Без паника! Това е естествения ход на събитията. Щом има път нагоре, има и път надолу. Ин и Ян. Черно и бяло. Добро и зло.Цикълът на спад е временен и рано или късно ще бъде заменен с цикъл на покачване.

Погледнато на теория, при липса на къси продажби, най-ефективно е всички акции да се обърнат в кеш и да се вложат в нискорискови инвестиции (облигации, паричен пазар, банкови депозити и влогове, …). След това чакаме трендът да се обърне, кешираме нискорисковите активи и пак ги обръщаме в акции. Проблемът е, че повечето от нас (аз също) не можем да гадаем по звездите и няма как да знаем 100% дали сме стигнали връх (да продаваме) или дъно (да купуваме). Затова стратегията на инвестиране трябва да е дългосрочна, да се спазва системно и да не се променя без сериозни и основателни причини. На борсата най-важна е системността.

Моята текуща стратегия се гради на фундамента, че е по-вероятно глобалния спад да продължи и за напред, отколкото да се обърне в краткосрочен план. Затова през последните няколко месеца инвестирам изключително в ценни метали, както и в нискорискови капиталови активи.

Заради рисковия си профил не съм обърнал всички инвестирани активи, които притежавам в нискорискови, запазил съм около 2/3 в акции. Няма да мога да го понеса, ако обърна всичко в нискорискови активи и след това пропусна подходящия момент да се включа. Затова и не страдам толкова, че в момента акциите ми губят от стойността си.

Също така съм нащрек, следя внимателно пазара и съм готов при промяна на ситуацията да инвестирам според очакванията си. Това важи при положение, че човек инвестира лично.

И така, заслужава ли си отделеното време да правя анализи, да проучвам, да купувам, да продавам, да мисля за обръщане на тренда, да следя графики, да мисля стратегии и т.н.?

За мен - да! Всеки ден отделям малко време за личните си финанси и всички тези неща, които изредих не ми тежат. Когато съм твърде изморен, или просто не ми се занимава - тогава не се и занимавам. В момента над 3/4 от всичките ми финанси са инвестирани в средства, за които има кой да се грижи (вклювам и банковите влогове). Останалата 1/4 представляват същата онази една трета от средствата ми на борсата, която управлявам лично и мога да си позволя да я изгубя, без да фалирам.

Също така е много важно рискът да е диверсифициран. Т.е. не всички яйца да са в една кошница. Аз съм диверсифицирал по почти всички познати на света начини: географски (че даже и на други континенти), времево (разсрочени във времето инвестиции), по тип на инвестициите(акции, паричен пазар, ценни метали, банкови депозити) и по тип на управление (договорни фондове, банки, лични средства).

Също така в момента портфейлът ми се води балансиран, което означава, че съм еднакво добре подготвен както за добри, така и за лоши времена. Естествено, всички се надяваме времената да станат по-добри, отколкото са сега, тъй като всички ще спечелим повече.

Лична стратегия за следващите няколко месеца: Инвестирам изключително в нискорискови инвестиции с моментно допълване на високорискови с цел балансиране на портфейла. Следя за края на корекцията и се опитвам да се включа чрез диверсифицирани във времето инвестиции (с цел защита ако не съм улучил момента. Ако не съм улучил момента, капиталовата ми загуба от включването ще се компенсира от останалата част на нискорисковите ми активи).

Лична прогноза за следващите няколко месеца: Пазарите стигнаха до ново дъно. Психологическата граница на SOFIX е 1000 пункта, която засега не е пробита, но ни делят някакви си скромни 2%-3% до пробива. Според мен има два варианта:

  1. Пробиваме границата. Тогава пазарът на БФБ ще се срути до ниво около 800 пункта, т.е. ще реализираме още 20% капиталови загуби и то над сегашните загуби. Ще последва корекция нагоре, но какво ще стане нататък… ще кажа нататък! :)
  2. Не пробиваме границата. Следва странична консолидация без ясна посока (то затова му казват “странична”), след което… не се знае.

Независимо от двата варианта, аз залагам на по-песимистичната прогноза и продължавам да държа високоликвидни и бързооборотни кеш-о-подобни позиции.

Още едно предимство да съм балансиран - мога да си позволя да не се тревожа, независимо кой сценарий се разиграва! :)

Намира се в категории: Всичко, Инвестиции, Размисли | Няма коментари »

Client Side Business Application Framework

12.07.2008 Иван Давидов

На какви изисквания би трябвало да отговаря платформа за бизнес приложения, предназначена за използване от крайни клиенти, чиято цел е не да предоставя готови решения, а да да ва основи, на които вече да се градят бизнес решения?

Малкото ми проучване по въпроса не даде съществен резултат. Ето защо сам си отговарям. Списъкът не е пълен, но дава някаква насока по въпроса:

  • Системата  трябва да  бъде модулна.
  • API-то за разширяване на платформата трябва да е публично достъпно.
  • API-то за разширяване на платформата не трябва да дава никаква готова имплементация по нито един бизнес въпрос. Това е работа на софтуерни архитекти/софтуерни инженери.
  • API-то за разширяване на платформата трябва да бъде изключително лесно за боравене.
  • Добавянето/редактирането/премахването на нов модул в системата трябва да става лесно, по възможност без програмиране, а с конфигурация (XML, анотации, …).
  • Задължително трябва да се поддържт версии на модулите.
  • Задължително трябва да се поддържат зависимости между модулите.
  • Визуализацията на бизнес приложението не бива да се определя от API-то, а от конкретната му имплементация.
  • API-то трябва да работи еднакво ефективно както на десктоп среда, така и в уеб среда (това е трудно, да не кажа направо невъзможно).
  • API-то трябва да предоставя канал за комуникация между отделните модули по време на инициализация, по време на работа и преди спиране на работта с приложението.
  • API-то не трябва да е обвързано с никаква конкретна технологиза за logging, persisting, business logic и т.н. Всичко това трябва да се дефинира от конкретната имплементация. API-то трябва само да предостави адекватен интерфейс и/или адекватни канали за комуникация.
  • Национализирането (Localization) е вече толкова задължително, че според мен механизъм за това би трябвало да се предоставя от API-то под формата на добре дефиниран комуникационен канал и/или интерфейс.

Със сигурност могат да се добавят още много неща, защото всичко това го написах на прима виста и 100% не съм го обмислил добре. Ако съм прав и това като идея не е реализирано, тогава трудът си заслужава. А ако не съм прав (повечето неща в съвременния свят отдавна са измислени, това сигурно също, просто не съм го намерил), тогава трудът пак си е заслужавал, защото си поразмърдах малко мозъчните клетки.

Аз се сещам за два примера, които могат да служат за подпобни платформи. Eclipse и NetBeans. И двете платформи са модулни, и двете са с добре дефинирани API-та, но и двете са правени и продължават да се развиват като основа за RAD IDE, а не като платформа за бизнес приложения. Не че не могат да се ползват и за бизнес приложения, но не са мислени с тази цел. А и не работят през web! :)

Намира се в категории: Всичко, Размисли, Технологии | Няма коментари »