Doom, Doom II и Heretic

25.04.2008 Иван Давидов

Първият и последен 3D shooter, който ме грабна беше Half-Life в комбинация с многобройните му single player модове.

Енджинът на Half-Life по същество представлява сериозно модифицирана версия на енджинът на Quake II, който от своя страна произлиза от енджинът на Quake, Който е базиран на Doom II, което пък е по-големият брат на Doom, който пък от своя страна е първият наследник на Wolfenstein 3D.

И така - навремето съм играл волфенщайн-а, преигравал съм няколко пъти Half-Life, освен това от време на време все още си пускам Quake III Arena, но досега никога не бях пускал Doom/Doom II.

Бях решил, че няма и смисъл. Защо да играя игра, чиито3D ngine съм го виждал в действие както в предишни, така и в следващи игри?

Да, ама ей така реших да си изтегля Doom Legacy и като се започна…

Doom донякъде много прилича на Wolfenstein 3D, с тази разлика, че вече имаме истинска 3D перспектива… няма да навлизам в подробности, все пак играта е на повече от 15 години и вече има изписано много за нея.

Ще кажа обаче, че вече разбирам защо Doom се води първоизточникът на всички съвременни 3D шутъри. Невероятно зарибяващ геймплей, страшно много и динамични нива, богат избор на оръжия (моторната резачка е направо бижу), интересни зомбита и… ами до ук толкова. Още не съм превъртял играта, за да кажа как свършва.

Много ми допадна и идеята всички “игри” на базата на Doom да се “пакетират” в WAD файлове. В интернет пространството намерих буквално хиляди преработки, много от които пълни конверсии на оригиналната игра.

В интерес на истината играл съм и Doom III, но ако трява да съм честен там геймплейът не ме грабна особено - старият и изтъркан сюжет от Half-Life: имаме як пич, който е въоръжен, имаме инцидент, имаме и зомбита за избиване.

Що се отнася до Heretic - там ме грабна това, че Doom енджинът е използван, за да се пресъздаде един магически свят, който вкарва героя в светът на приказките от времето на Конан Варварина. Просто красота…

Почти на 25 години съм, но все още пазя онази тръпка, която изпитва човек, когато с моторна резачка (крик, гаечен ключ, лост, …) пребиеш до смърт поредното зомби и преминеш към следващото ниво…

Намира се в категории: Всичко, Размисли, Технологии | Няма коментари »

“Кен лий” на Валентина Хасан - лирически анализ

24.04.2008 Иван Давидов

Предлагам ви немного задълбочен анализ на песента, с която България се прочу по света. Според нас този текст заслужава повече внимание от страна на учените, което се надяваме и да провокираме:

Но ан кен ту гету сивмен
но йон клиз тожу маливе
уен а гезажу завате на налечу моооо
Йо уонуз Тунай-Мулинай

йон соля шоооо
Йес и шооооо, уууоооооооуууу… Кен Лиййййййй,

Ту либу-дибу, Даучо,
кен лий, кен лий ведю мо.
Кен Лиййййййй, ту либу-дибу, Даучо,
Кен Лий, Кен Лий ведю мо.

Българската лирика изобилства от неразбираеми думи и изрази, като например “притома”, “самси”, “дълга от лист отронен сепва”, “в буря скършен злак” и тъй нататък. Те служат за засилване на загадъчността на израза и допринасят известна „поетичност” или „не-делничност” на творбата. Така че корените на песента „Кен Лий” трябва да се търсят именно в литературната ни класика. А големи поети като П. К. Яворов, Д. Дебелянов и П. Славейков са създали почвата за появата на такива поетически крайности в бъдеще.

Но да се вгледаме в съдържанието на тази песен. Единствено можем да се осланяме на интуицията при разгадаването на дълбокия й смисъл. Ето, тук очевидно става дума за лирическия герой Кен Лий, който по всяка вероятност е каратист, пряк потомък на именития Брус Лий и порнокралицата Мико Лий. Иска да бъде като приятеля на Барби – Кен, и обича кренвирши „Кен”. Произхожда от рода Тунай-Мулинай.

Другата колосална фигура, която се набива на очи в текста е Даучо, по всяка вероятност албански манафин, дошъл да прави шопинг на „Илиянци”, където се натъква на каратиста Кен Лий. След като му отправя обиди от порядъка на „Йон соля шоооо! Йес и шооооо, уууоооооооуууу”, Кен Лий побеснява и му казва: „Ту либу-дибу, Даучо”. Разбира се, последното няма нищо общо с внушенията, които прави Ботев в своето стихотворение „До моето първо либе”.

Лирическият герой Кен Лий в типичния си стил, разкрит още в стиха: „но йон клиз тожу маливе” приканва Даучо да си избере дали да бъде бит или нещо друго. Другото е заложено в глагола „клиз”, който се родее със сръбското „клецам”.

Логично е и да се предположи какво отговаря с хладното си мълчание Даучо: „Клецай ме, че поне няма да го усетя”, което от своя страна е кръвно оскърбление за всеки уважаващ себе си каратист (за това съдим по стиха: „уен а гезажу завате на налечу моооо”, към който лирическият разказ се връща като бумеранг.

Този конфликт между цивилизациите има нещо общо с фундаменталното „Даваш ли даваш, Балканджи Йово”, само че се пренася далеч в нашето съвремие с което разширява до неимоверни параметри темпорално-пространствения континуум на творбата.

Материалът е предоставен от Георги Календеров.

Намира се в категории: Веселба, Всичко, Изкуство | Няма коментари »

« Предишни публикации
Следващи публикации »