April 28th, 2008 Иван Давидов
Веселка - това е жената, с която се запознах през лятото на 2001-ва година и с която до ден днешен сме билзки приятели. Все още тя ми е най-добрият приятел от противоположния пол.
Вчера прекарах почти целия ден с нея. Обядвахме в един нов китайски ресторант, точно срещу пожарната, след което запалихме по една свещ в църквта “Свети Николай”, където ни заключиха от вътрешната страна. Мда-а-а-а, беше много интересно. Да си затворник в църква! След няколко минути ни отключиха, а извинението на служителите в църквата беше, че не им се искало като снощи хората да влизат до шест сутринта (въпреки че църквата по принцип трябва да е отворена за посещения по всяко време, но теологическите спорове по този въпрос са много, а има и една теория, на която аз съм поддръжник, че човек не се нуждае от църква, за да е близко до Бог, за което има един почти подобен цитат от новия завет на библията…).
След като излязохме от църквата, аз се почувствах толкова жив човек, че реших да направя нещо, което никога не съм правил преди - да подаря цвете на непознато момиче.
И така - с Веси отидохме до улицата на цветята, аз взех две рози, подарих едната на нея по случай нейния 29-ти рожден ден, който аз всяка година забравям, след което тръгнахме надолу по главната улица. По едно време аз си харесах една “жертва”, приближих се до момичето и с най-небрежен тон и казах:
- Добър ден! Заповядай, това цвете е за теб, по случай празника. Христос воскресе!
Момичето (всъщност си беше жена в най-женствения смисъл на думата) първоначално се стъписа, но като видя розата, очите и светнах, каза “О-о-о, много благодаря!”, усмихна се и… ами това беше! Нямам представа дали го е казала просто от учтивост, или наистина съм я накарал да се усмихне вътрешно, но това е без значение. Просто един импулс на момента.
По-късно с Веси решихме да си припомним моментите от началото на нашето запознанство и се настанихме в беседката на една детска градина, съвсем близо до нейния блок в “девета махала”. Ами… определено не е както беше едно време. Едно е да си на 17-18 години, все още незавършил ученик, който не знае нищо за живота, друго си е да си на 24-25 години и животът да те е подхванал. Е, хвана ни носталгията по доброто старо време (мен носталгията ме държеше още от снощи, когато се видяхме с моите бивши съученици) и се полюляхме, спомнихме си за хората от предишната ни компания, с които се виждахме преди години… а бе прекарахме си весело.
Накрая като за финал се наблъскахме в едно заведение, където си поръчахме по една мелба… и салата с грах и царевица. Невероятно лоша комбинация! Ужас! Грах със сладка сметана е просто неповторимо усещане, особено когато грахът не е сварен добре. Не че царевицата беше сварена добре, но поне миришеше по-хубаво… както и да е!
Равносметката в края на деня показа, че двамата с Веси за половин ден сме употебили по предназначение общо 6 сладоледа, едно пиле в сладко-кисел сос, неизвестно количество сок “Капи”, няколко парчета козунак, и един шоколад.
*** *** ***
По-късно вечерта се видях с един друг мой приятел - Сейхан. С него пък се познаваме от доста повече време, сега ще правим кръгло 10 години, откакто се запознахме. Той е моят най-добър приятел и въпреки че напоследък върши повече глупости, отколкото обикновено върши, той все още е добряга по душа.
Интересното е, че той и Веселка до съвсем скоро бяха гаджета, разделиха се преди по-малко от месец и е много интересно как аз играя ролята на “телефон” между тях, тъй като и двамата не държат да се виждат и чуват повече, въпреки че бяха заедно 6 години.
Но да продължа по същество. Със Сейхан отидохме в едно заведение, близо до конната база, където правят много хубави дробчета по селски с лук. След мелбата с грах, дробчетата ми се сториха невероятно вкусни. Хапнахме и пийнахме още сок “Капи”, с което неизвестното количество, което употребих от този сок се увеличи с още две бутилки.
Животът е странно нещо. Аз лично се радвам, че съдбата ми даде възможност да живея няколко години в Пловдив, където прекарах най-хубавите години от живота си - студентството си. Но повече ме радва това, че аз имам приятели тук - в София, както и в Пловдив, а също така и в Плевен. Не просто познати, а приятели, с които да можеш да излезеш някъде и да си поговориш с тях за каквото и да е.
Животът също така ме научи, че като изключим здравето, най-важното нещо на този свят са отношенията с хората около теб! Ето затова се радвам, че имам приятели на всички тези места.
Posted in Всичко, Живот, Размисли | No Comments »
