Един безсмислен пост

24.03.2008 Иван Давидов

Единствената идея на този пост е, че той по магически начин ще оправи структурата на блога ми и менюто ще се върне в горната си част, както си беше преди.

Намира се в категории: Всичко, Размисли | Няма коментари »

Да направиш подарък на непозната…

24.03.2008 Иван Давидов

В магазина отсреща работи едно много хубаво момиче. Казва се Диляна. Малка, сладка и красива жена. От доста време (мисля, че по моя инициатива, ама не помня вече) с нея си казваме “здравей - здрасти”, вместо стандартното “добър ден - добър ден”.

За 8-ми март бях решил да и направя подарък, но съдбата реши, че трябва да си взема болнични и тези болнични да ги прекарам в родния си град - Плевен. Затова подаръкът си остана неподарен.

А иначе беше хубав подарък - една картонена кутия, която сглобих сам, напълних я с всякакви бонбони, после я увих с целофан, написах една картичка и всичко това някак си го побрах в една малка и доста прилично изглеждаща хартиена чантичка. Общо взето процедурата по сглабянето на подаръка ми отне няколко часа…

Както и да е. Дне среших, че е крайно време да престана да отлагам и въпреки че 8-ми март отдавна мина, в крайна сметка се престраших и отидох до магазина да дам подаръка на момичето.

Да, ама не! Още с влизането си в магазина аз си глътнах езика! Но вече беше късно. Отидох до нея и като най-големия идиот на света и връчих моето произведение на архитектурното изкуство.

Диляна остана като гръмната. Може да е била очарована от постъпката ми, или пък прото е била втрещена от идиотското ми поведение. Не знам.

В крайна сметка тя взе подаръка, но каза, че се чувства неудобно (тя си няма представа пък на мен какво ми беше). Не изчаках да го отвори, защото повечето от крайниците ми вече бяха започнали да треперят асиметрично и с мъка в очите (трудно е да говориш, когато и езикът ти трепери) и пожелах приятна вечер, след което с още по-голяма мъка излязох от магазина.

Добре, че живея съвсем наблизо. Не се наложи да викам бърза помощ, вече не треперя. И сърцетупът ми мина, направо може да се каже, че съм като нов.

Тръпката си заслужаваше!

Намира се в категории: Всичко, Живот, Размисли | Няма коментари »