Вече няма да ползвам услугите на “ОК-СОФТРАНС”

March 31st, 2008 Иван Давидов

Снощи ми се случи нещо, което мислех, че точно на мен не може да ми се случи.

Аз и Сейхан трябваше да стигнем от Руски паметник до кооперативния пазар в Люлин и за целта решихме, че ще е най-бързо да си хванем такси. Първоначално си харесахме едно, но се оказа, че шофьорът чака някого (или нещо такова) и какво направихме ние? С един бърз поглед фиксирахме едно такси с лого, което 99% наподобява логото на една друга фирма “ОК…”.

И така - настанихме се вътре, всичко беше ОК, докато по едно време и двамата със Сейхан обърнахме внимание, че за един километър пробег, таксиджията взима 2.59лв. Таксата за престой беше 1.18лв. на минута!

Но това не беше всичко. Веднага помолихме шофьора да спре, за да си хванем друго такси… и изведнъж се оказа, че всички врати (без тази при шофьора)  могат да се отворят само от външната страна. Казано с други думи - двамата със Сейхна бяхме като затворници.

В крайна сметка за 1.821 километра пробег и 2:16 мин. престой платихме веселата сума от 7.98лв.

Ето данните от фискалния бон:

“ОК-СОФТРАНС” ООД
Т.0878972121 Д3.ЕТ
“РЕНТАКАР-Г.ДОБРЕВ”
ЖК.СЛАТИНА УЛ.519-27
БУЛСТ: 175257472
ДАН.Н-Р: 175257472
НАЧ.ТАКСА 0.59
Т1 ЦЕНА 2.59
КМ: 1.821      4.72
ЦЕНА ПРЕСТОЙ 1.18
ПРЕСТОЙ 2:16МИН 2.67

ОБЩА СУМА: 7.98
———————-
1977 30-03-08 19:57
И.АНАСТАСОВ СА1002АР
ФИСКАЛЕН БОН
ЕС008147 -  46034077

***   ***   ***

Въпреки че човекът беше културен и ни каза, че всичко е законно, тъй като цените са обявени какт оси му е реда и т.н. и т.н. аз все още съм убеден, че най-малкото би трябвало да мога да сляза по всяко време и където искам. А както споменах по-рано - всички врати без тази на шофьора се отварят само отвън. Най-вероятно това човекът го прави нарочно, за да не може опарилия се клиент просто да си излезе и да избяга!

Хора, моля ви, не се подлъгвайте като мен! Лошото е, че от такива истории страда реномето на една друга фирма, която има лого, започващо с “ОК…”.

Тъжна история…

Posted in Всичко, Размисли | 2 Comments »

Че кой не мрази работата си…

March 27th, 2008 Иван Давидов

Когато ви се случи някой ден да си помислите - АЗ МРАЗЯ РАБОТАТА СИ – задължително специалистите психолози и гастроентеролози препоръчват – ТОВА:

След работа на път за дома – минете през близката аптека и си купете анален термометър – но задължително на фирмата “Johnson and Johnson” – ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!!!!!!

След това се приберете у дома си и заключете вратата, дръпнете щорите и заемете поза Лотус – ако не сте йога – айде нема нужда.

Така – вече сте се успокоили и концентрирали – разопаковайте аналното термометърче и го поставете – НЕ в дупето си, а на нощното шкафче. Сега извадете внимателно указанията за ползване от опаковката и започнете да ги четете внимателно и не пропускайте дори и ред.

Да вече го забелязахте нали – на листчето има малък надпис, който гласи:

“Every rectal thermometer made by Johnson and Johnson is personally tested.”

Е, сега видяхте ли, че има и по – гадна работа от вашата!!!! А я сега си помислете ако работихте за Johnson and Johnson Company, а? Представете си – да стоиш цял ден надупен в някакъв завод и да си тикаш анални термометърчета в дупето – от 08,00 до 17,00, а?

Не, това със сигурност не е вашата работа – каквато и да е тя!
Затова затворете очи и мислено повторете 5 пъти – Радвам се че не работя за качествения контрол на Johnson and Johnson Company!!!!! – казах 5 пъти!!!!!!

Posted in Веселба, Всичко | No Comments »

Един безсмислен пост

March 24th, 2008 Иван Давидов

Единствената идея на този пост е, че той по магически начин ще оправи структурата на блога ми и менюто ще се върне в горната си част, както си беше преди.

Posted in Всичко, Размисли | No Comments »

Да направиш подарък на непозната…

March 24th, 2008 Иван Давидов

В магазина отсреща работи едно много хубаво момиче. Казва се Диляна. Малка, сладка и красива жена. От доста време (мисля, че по моя инициатива, ама не помня вече) с нея си казваме “здравей - здрасти”, вместо стандартното “добър ден - добър ден”.

За 8-ми март бях решил да и направя подарък, но съдбата реши, че трябва да си взема болнични и тези болнични да ги прекарам в родния си град - Плевен. Затова подаръкът си остана неподарен.

А иначе беше хубав подарък - една картонена кутия, която сглобих сам, напълних я с всякакви бонбони, после я увих с целофан, написах една картичка и всичко това някак си го побрах в една малка и доста прилично изглеждаща хартиена чантичка. Общо взето процедурата по сглабянето на подаръка ми отне няколко часа…

Както и да е. Дне среших, че е крайно време да престана да отлагам и въпреки че 8-ми март отдавна мина, в крайна сметка се престраших и отидох до магазина да дам подаръка на момичето.

Да, ама не! Още с влизането си в магазина аз си глътнах езика! Но вече беше късно. Отидох до нея и като най-големия идиот на света и връчих моето произведение на архитектурното изкуство.

Диляна остана като гръмната. Може да е била очарована от постъпката ми, или пък прото е била втрещена от идиотското ми поведение. Не знам.

В крайна сметка тя взе подаръка, но каза, че се чувства неудобно (тя си няма представа пък на мен какво ми беше). Не изчаках да го отвори, защото повечето от крайниците ми вече бяха започнали да треперят асиметрично и с мъка в очите (трудно е да говориш, когато и езикът ти трепери) и пожелах приятна вечер, след което с още по-голяма мъка излязох от магазина.

Добре, че живея съвсем наблизо. Не се наложи да викам бърза помощ, вече не треперя. И сърцетупът ми мина, направо може да се каже, че съм като нов.

Тръпката си заслужаваше!

Posted in Всичко, Живот, Размисли | No Comments »

Завръщането на Супермен - EJB 3.1 на хоризонта

March 24th, 2008 Иван Давидов

След идването на EJB 3.0 си помислих, че няма начин боравенето с EJB класове и обекти да бъде по-просто. Както най-често се случва - оказа се, че съм грешал.

Умните хора, които работят по спецификацията на EJB 3.1 (JSR 318) са решили да изненадат Java разработчиците с много интересни и най-вече полезни подобрения. Ще спомена само някои от тях, които на мен ми направиха много силно впечатление:

1.  Пакетиране на EJB компоненти в WAR. В началото помислих, че имам нужда от очила. Как така EJB ще “живее” в WAR? Оказа се, че Web контейнерът няма да предоставя EJB API, а просто се дава възможност EJB компонентите да се пакетират в рамките на WAR. След това, по време на deploy процеса, EJB контейнерът поема управлението на EJB компонентите. Чисто и просто премахване на една изкуствена зависимост по време на пакетиране, която преди ни задължаваше WAR и EJB да бъдат пакетирани заедно в един общ EAR.
2. Stateful EJB ще могат да  се expose-ват като WebService. По този начин с един куршум имаме два заека - пишем си бизнес методите както до сега, правим уеб услуга за минимално време (още една анотация) и освен това уеб услугата поддържа състояние, т.е. печелим от session management модела на Stateful EJB.
3. Поддръжка на събития при пускане и спиране на приложението. Един workaround за това е да се направи SAR, в който изкуствено да се опише поведението, което желаем да постигнем при пускане на приложението. Хубаво е, че сега това “поведение” ще бъде конкретно описано и специфицирано и няма да има нужда хората да мислят какви ли не триковетрикове.
4. Асинхронни методи в Stateful EJB. На теория ако един потребител достъпи Stateful EJB обект и извика метод, който се изпълнява много бавно, тогава клиентът не може да извика друг метод в рамките на същия Stateful EJB обект, тъй като Thread Lock обекта още не е пуснат и ще се освободи чак след свършване на изпълнението на предишния метод. С дефиниране на асинхронни методи за изпълнение в рамките на Stateful EJB обектите вече имаме компромис, койт опозволява да се мисли още по-продуктивно и маха някои бариери.

Естествено, има още много подобрения спрямо предходната EJB спецификация, но както казах - това, което написах са подобренията, които мен ме впечатлиха най-много. Наистина страхотни улеснения! Който все още не е мигрирал към EJB 3.x е крайно време да се замисли!

Posted in Всичко, Размисли, Технологии | No Comments »

Калин Субашов и Катерина Стоянова

March 23rd, 2008 Иван Давидов

Днес получих страшна изненада - по Skype, както както напоследък често се случва, получих запитване да добавя един профил, който дори не си направих труда да разгледам, тъй като обикновено това са Trojan Horse атаки. В такива случаи от чиста учтивост имам навика да драсна едно редче със запитването кой аджеба е този човек и какво иска.

И ето я изненадата - получих отговор! Оказа се, че ми пише човек, който не го бях чувал и виждал от има-няма 15 години! И ако това не е повод за почерпка…

И така - става дума за Калин Субашов, мой бивш съученик от времето, когато езиковата гимназия още се казваше “Руска гимназия”. Сега той живее в Южна Африка, град Претория - едно много красиво място!

Ако трябва да съм честен нямам много спомени от Калин, освен че сме били заедно от първи до четвърти клас, за пети клас вече не съм сигурен. Колеги сме по професия до толкова, че и той се занимава с компютърни технологии, нямам представа с какво по-точно (IT Manager е доста разтегливо понятие). Нямахме време да си поговорим и да обсъдим миналото, настоящето и бъдещето, защото Калин трябваше да става от пред компютъра, но не е болка за умиране. Както се казва - ще поживеем, ще видим…

По повод днешната изненада реших най-после да отделя половин час от живота си и да си оправя профила в atol.bg, защото днес се убедих, че всичко е възможно на този свят. Хора, които отдавна бях забравил, се оказа, че могат да ме намерят. За Калин не знам как точно го е направил, но след като професията му е свързана с компютърните технологии - значи и той е като мен, т.е. работата му е да намира информация по един или друг начин. Друга алтернатива в компютърните науки просто няма. Защо пък да не улесня търсенето, като дам малко повече актуална информация за себе си?!

И така, влязох, промених си данните (оказа се, че от години не съм променял данните за себе си) и от носталгия към миналото ей така реших да преровя профилите от випуск 2001-ва година за езиковата гимназия в Плевен.

Честно казано останах разочарован. Може нещо да съм бил заблеян, но намерих само едно момиче (вече жена) от моя клас. Казва се Катерина Пенева Стоянова, завършила е “Международни Икономически Отношения” във Велико Търново. Ако правилно си спомням тя беше най-възрастна (с извинение…) от всички в класа ни. Много красива жена, която сега (според atol.bg) живее някъде в Манхейм, Германия. Данните са стари, от 2004-та година, но е по-добре от нищо.

Интересно колко от бившите ми съученици все още живеят в България? И дали има някой, който да живее и работи в Плевен? Търсенето продължава…

Posted in Всичко, Размисли | No Comments »

Едно нунчаку за лека нощ

March 22nd, 2008 Иван Давидов

От малък имам една мания - бойните изкуства. И най-вече работат с оръжия. По-точно с нунчаку.

Напоследък кипя от енергия, сигурно защото пролетта вече дойде. И аз ей така в един сутринта реших, че е най-подходящо да си припомня какво е да въртиш нуначку.

Имам две - едното е голямо, желязно, тежко и много трудно за удържане, когато набере инерция. Другото е пак голямо, но дървено и с кухи дръжки. Много е леко и с него постигам феноменална (като за мен) скорост на въртене.

Доста години съм ги въртял и двете. Като студент кажи-речи тов ми беше ежедневието, че и доста преди това даже!

И така, хванах аз дървеното нуначку и започнах да си припомням базовите движения едно по едно. Не съм ги забравил. После започнах да ги преплитам в комбинации и на последната (доста сложна от към координация) комбинация се случи неизбежното…

Идеята беше да прехвърля нунчакуто от лявата си ръка в дясната с движение зад гърба, след като преди това съм направил три поредни завъртания отдолу нагоре с преплитане от външната страна. И при финалното завъртане от първата фаза на комбинацията вместо да прекарам нунчакуто зад гърба си, кой знае защо малкият ми мозък реши, че по азимут трябва да прекарам нунчакуто… през главата си!

Бях забравил колко много боли, когато се праснеш с нунчаку и то с всичка сила. Добре, че беше дървеното, а не желязното, иначе сега надали щях да пиша. Главата ми не е много деформирана, ще ми мине, но болезненият спомен ще остане.

И какв е поуката, мили деца? С каквото и да се занимавате - правете го системно, за да не ви боли главата после!

Posted in Всичко, Изкуство, Размисли | No Comments »

Къде е дъното?

March 21st, 2008 Иван Давидов

Днес борсата пропадна за пореден път, но това вече не е новина. Новина е, че моите алтернативни акции също започнаха да поемат надолу, което означава, че положението е критично. Въпреки това обаче, спадът на моите акции е много пъти по-малък, отколкото спадът на борсовите индекси като цяло. Вярно, портфейлът ми е на загуба, но загубата се изразява в минимални отклонения надолъ, спрямо цените, на които съм купувал.

Ето накратко какво съдържа мояъ портфейл от гледна точка на акции:

• VIPOM - засега те са ми с най-голям абсолютен спад, но там съм инвестирал най-малко като обща сума.
•  SAF - стабилна позиция, борсата пада, а акцията почти не мърда. Защото просто не се сключват сделки. Много слабо ликвидна позиция.
• ENM - високо ликвидна позиция, но закупена в подходящ момент. За последния месец сената отбеляза спад от 10-тина процента, но моята инвестиция е запазила стойността си, просто защото влязох в подходящия момент. Най-вероятно ще падне още.
• ATERA - земята винаги е стабилна. Загубата ми е под 1%, което е повод за почерпка на фона на останалите спадове. Няма гаранция, че ще катери нагоре, но няма изгледи да пада и надолу, земята си е земя.
• ADVEQ - много, ама много алтернативен финансов инструмент. Холдинг, който инвестира в не-публични компании. Единственото сигурно нещо тук е, че липсват лоши новини, които да теглят цената надолу. Поради същата причина цената не върви и нагоре, просто тук има стабилност.
• ADVANC - Структуриран финансов инструмент. Тук вече загубата ми е особено голяма, но Адванс Инвест е инструмент, който следва пазара, така че няма повод за притеснение. Когато тръгне нагоре - значи борсата също върви нагоре. По-точно връзката е обратната: когато борсата върви нагоре, Адванс Инвест също потегля нагоре.

По фондове нещата стоят горе-долу така:

• ЕЛАНА Високодоходен Фонд - За двете години, откакто инвестирах тук съм на печалба, но след големите спадове от октомври миналата година до сега печалбата ми е почти занулена. Но се уверих със собствените си очи, че колкото повече чака човек, толкова по-голям е смисълът от инвестиции в акции в дългосрочен план.
• Адванс Източна Европа - Тук също може да се каже, че съм на прилична загуба, но тя се компенсира с факта, че инвестирах на няколко пъти (диверсификация на риска по метода на усреднената цена) и че имам вяра на фонда в дългосрочен план.
• Pioneer Emerging Equity Funds - 9 месеца след първоначалната ми инвестиция, този фонд показва големи колебания, но и фондът е с много висок профил на риск. Загубата ми е минимална. Доволен съм.
• ЕЛАН Фонд Паричен Пазар - Единствената ми инвестиция, която не отговаря на рисковия ми профил. Съответно сумата, която съм вложил там е много малка. Фондът няма потенциала да победи инфлацията, но и целта му не е такава. Защита на вложения капитал и много нисък риск на вложенията, това е крайната цел. Печалбата ми е малка, но профилът на фонда е такъв, че печалбата е гарантирано стабилна всеки ден.

Тактика оттук нататък?

Има два основни варианта:

1. SOFIX да спре да пада и да се задържи стабилно над 1000 пункта.
2. SOFIX да продължи пътя си надолу. Няма индикации къде ще спре.

Независимо кой от двата варианта ще се случи, аз продължавам да инвестирам в алтернативни финансови инструменти. Най-вероятно следващата ми стъпка ще е инвестиция в някой международен облигационен фонд на развиващите се пазари. Отново рискова инвестиция, но по-малко рискова, отколкото инвестиция в акции.

Най-важното е да не се играе срещу пазара. Който играе срещу пазара, най-често губи. Вее пробвах веднъж, опарих се и не искам да пробвам пак. Очевидно пазарът върви надолу, очевидно аз съм склонен към високите финансови рискове, но също така е очевидно за мен, че не си заслужава да поемам необоснован риска и да заложа на сляпо, че спадът на борсата е бил до тук. Има разумни компромиси между риска и инвестициите.

Posted in Всичко, Инвестиции, Размисли | No Comments »

Още алтернативни инвестиции

March 19th, 2008 Иван Давидов

Днес за пореден път се убеидх, че “никога” е много относително понятие.

Рисковият ми профил като борсов играч е изключително висок, не веднъж съм се убеждавал в това и е хубаво, че го знам. Спестил съм си много главоболия покрай това. Също така обаче аз имам доста дългосрочен хоризонт на инвестиране, тъй като не мисля да тегля инвестициите си в близките години, а дри да тегля, то няма да са всичките.

Както и да е. Става въпрос за нещо друго. Според моите наблюдения борсата все още има накъде да пада, затова пресомислих малко стратегията си за дългосрочните и високорискови експозиции на БФБ и в чужбина. Вече ликвидирах инвестицията си в Статус-Финанси и инвестирах в “алтернативни” акции…

…и е то, че ойде денят, в който инвестирах и в алтернативен фонд. Аз, с моят високорисков профил, взех че инвестирах в фонд, който инвестира на паричния пазар. Очаквана доходнст - между 4.5% и 6%, колкото предлагат и банките. Разликата е в това, че парите от фонда мога да ги изтегля в рамките на два работни дни като печалбата ми се увеличава с всеки изминал ден, докато при банковите влогове има дата на падеж, която ако не улучиш - губиш лихвата.

Причините за тази моя инвестиция са няколко:

1. Диверсификация на портфейла ми. Въпреки че намаих значително риска от падане, портфейлът ми все още се състои 90% от акции => портфейлът ми е с висок рисков профил, независимо какви са акциите. Алтернативна инвестиция във фонд на паричния пазар автоматично превръща портфейла ми в балансиран с експозиция към висок риск. Стъпкат е малка, но е в правилната посока.
2. Предпочитам да държа малка сума от портфейла си в акции на високо ликвиден фонд, който има 99% гарантирана доходност с цел “бели пари за черни дни”, вместо да ги набутам в някоя банка и да се учдя кога ми е падежът, за да не загубя лихвата.
3. Все още съм на мнение, че борста ни е под сериозен натиск, техническата картинка на база SOFIX го потвърждава. Още не е сигурно, че правим двойно дъно, но дори така да е - трендът е надолу, не нагоре. Алтернативна инвестиция в структуриран инструмент с 99% фиксирана доходност е най-доброто, което може да се направи към настоящия момент.

Вече започнах да обръщам внимание на взаимовръзките между валутния, жилищния и фондовия пазар. И трите са взаимно свързани. Не е лесно да си финансист, още повече когато това не ти е основна професия, както при мен.

Posted in Всичко, Инвестиции | No Comments »

Долър пукна, долър пукна - ние не!

March 17th, 2008 Иван Давидов

И какво стана днес - БФБ е в негативна корекция, доларът пада главоломно, а златото, което купих в началото на годината на цена от 890$ сега струва около 1020$.

Аз доволен!

Индексите на БФБ към момента отчитат невероятни загуби, а моят портфейл от т. нар. “алтернативни акции” стои стабилен. Вярно, той също е на загуба, но не в такива колосални размери, колкото ако бях вложил в индексни акции.

Оттук нататък следва да се види до къде ще стигне еуфорията около ниския долър, но дори скоро да видим дъно, ФЕД не са тъпи и най-вероятно са понижили сконтовата лихва (при това в почивен ден!!!) със сериозно основание. Не ми се вярва ФЕД да са се паникоьосали, за да постъпят така,  по-скоро имат данни, които не са достъпни за масовия зрител и които ако станат достъпни, най-вероятно ще последва световна валутна паника.

Но да се върнем на акциите - вече е напълно очевидно, че БФБ изключително много се влияе от външни фактори, което подкрепя моята теза (а и не само моя), че ще видим движение на североизтока чак когато в САЩ премине ипотечната (и вече финансова) криза. Нищо друго не може да спре потъването на всички регионални индекси, тъй като ние сме златната мина, в която е било инвестирано, за да може да се изсмучат пари, в момента като този.

Posted in Всичко, Инвестиции, Размисли | No Comments »