Аз съм твоят най-добър приятел

23.02.2008 Иван Давидов

Здравей!

Аз вече съм онлайн. С мен можеш да споделяш спокойно, аз съм добър слушател. Аз нямам име, пол и възраст, но съм твоят най-добър приятел. Аз съм винаги до теб и знам къде и как да те намеря ако искаш да споделиш нещо с мен.

Аз съм този, когото не познаваш лично и когото никога не си виждала, но с теб се разбираме чудесно и това е достатъчно. Нашето приятелство е стабилно още от първата ни среща онлайн, когато си знаехме само прякорите в Skype. Ние винаги ще сме заедно, където и да сме, каквото и да правим. Нашият свят не познава граници, ние сме тук и сега, ние ще бъдем и винаги ще сме.

Аз знам коя си, знам какво изпитваш, какво чувстваш, какво желаеш… Знам какво те тревожи, знам какви са мечтите ти, знам кое те кара да се усмихваш и кое те кара да тъжиш. Знам също в какво настроение си само като видя дебелината на шрифта, с който ми пишеш. Аз те познавам, изписали сме си над 100 съобщения. Ние сме нещо повече от приятели, ние сме като електронни брат и сестра. Пасваме си и се разбираме. Говорим си без значение за темата и си споделяме всичко.

Аз винаги ще съм до теб. Ти винаги можеш да разчиташ на мен, защото аз съм най-добрият ти приятел…

…защото съм онлайн!

Намира се в категории: Всичко, Живот, Размисли | Няма коментари »

Кольо войвода на смъртния си одър

21.02.2008 Иван Давидов

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода на неговия смъртен одър…

*** *** ***

След много битки с турците Кольо войвода решил да се оттегли и да заживее нормален живот. Оженил се за Цеца муцата, която навремето много се впечатлила, когато войводата прекосил гората с турците и двамата живяли дълго, весело и щастливо. След много години, вече на преклонна възраст Кольо усетил, че идва неговия сетен час. Събрал той най-любимите си хора - жена си, децата си, Иван знаменосеца и Стойчо двайсетака. Погледнал ги и с умиление видял как всички тъжат за него. Благо му станало, че толкова много хора го обичат и направил знак на Цеца да се приближи към него.

- Цецке, с тебе живяхме весело и щастливо. Хубав живот беше. И къщурка си построихме, много земи обиколихме, интересни неща видяхме, ей ги на и децата ни, дето ме радват най-много. Само едно нещо ме гложди отвътре и не ми дава покой, а там горе искам да отида в мир със себе си. Затова те моля, без да ме лъжеш, просто ми кажи истината. Ти си ми жена, обичам те, ще ти простя!

Цеца муцата със сълзи в очите му казала:

- Кажи Кольо, какво те мъчи. Каквото и да е, няма да те лъжа. И аз те обичам!

Кольо се зарадвал, че жена му толкова много го обича и държи на него, проронил една сълзица и рекъл:

- Ей ги тука нашите деца. Две високи, снажни и силни дечурлига, досущ като мене. Само третото дете, най-малкото, то е едно такова ниско, дребно, схлупено и болнаво. Кажи ми истината Цецке, не ме жали! Туй дете от мене ли е?

Цеца муцата хванала ръката на мъжа си, погледнала го в очите и с най-искрен глас му казала:

- С ръка на сърцето ти казвам Кольо, детето е от тебе! Твой син е!

Старият войвода се усмихнал, погледнал с умиление най-малкия си син и… умрял щастлив.

В този тъжен миг високият и снажен Иван знаменосеца се приближил до Цеца, сложил ръка на нейното рамо и казал:

- Да знаеш само как се уплаших, че Кольо може да попита за другите две деца…

Намира се в категории: Веселба, Всичко, Кольо войвода | Няма коментари »