Кольо войвода и каруцата с царевица

23.02.2008 Иван Давидов

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за всеотдайната обич на четниците към техния войвода…

*** *** ***

В едно слънчево лятно утро, Стойчо двайсетака (който преди време си имал друг прякор - “трийсетака“) се разхождал пеша по крайселските пътища и с умиление си спомнял за деня, в който двамата с войводата закъсали с каруцата край гората. Ех, спомени…

Ей така улисан в спомени, Стойчо двайсетака се върнал отново в нашия свят, когато насреща си видял Иван знаменосеца. Иван се тюхкал около една каручка, пълна до горе (че и отгоре) с царевица.

- Ей, Иване, що чиниш тука? - подвикнал му весело Стойчо - Я ела с мене да пийнем по една ракия в кръчмата, оставия я тази каручка, тук и без това няма жива душа. После ще ти помогна да я обърнеш и да я оправиш както си трябва.

Иван знаменосецът се замислил и казал:

- А бе аз да дойда с тебе за по една ракийка… ама да ти кажа Кольо много ще се разсърди.
- Ами, ще се разсърди! Няма да се разсърди, че той кога се е сърдил, когато пием? Та нали и той пие с нас? Айде ела, да не пия сам и после ще ти помогна с каручката!
- Какво да ти кажа Стойчо… айде добре! Ще дода с тебе да пийнем по едно. Ама да знаеш, че Кольо много ще се разсърди!

И така, Иван и Стойчо отишли в кръчмата и се почерпили стабилно. По едно време Иван знаменосеца се усетил, че обърнатата каручка с царевица все още е на пътя и се сепнал:

- Ей, Стойчо, голям съм ахмак, балама и будала! Съвсем забравих за каручката! Сега войводата наистина много ще се разсърди!
- А бе, Иване! - сопнал се Стойчо двайсетака - Цял ден само това слушам “Кольо ще се расърди, Кольо ще се разсърди!” Врякаш като стара баба! Сопри се малко бре! Къде го видя ти Кольо, че да ти се разсърди, а?

Иван знаменосеца се почесал и с гузен глас казал:

- Ами… Кольо войвода е под каручката…

Намира се в категории: Веселба, Всичко, Кольо войвода | Няма коментари »

Кольо войвода и пеещата коза (продължение)

23.02.2008 Иван Давидов

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за милостта и състраданието на Кольо войвода…

*** *** ***

След като купил пеещата коза за 150 гроша, Кольо войвода се върнал при дружината си в подножието на планината. Там той повикал Иван знаменосеца да му помогне да заколят и сготвят козата.

Войводата бил хуманист по душа, нежна и чувствителна натура, колел и бесел само турци, а за животинките му било жал. Така било и сега - сърце не му давало да тегли ножа на козата и да я гледа как се мъчи. Затова решил да постъпи по-човешки с нея и да я приспи с един 25 килограмов чук.

Войводата казал на Иван знаменосеца да хване козата, за да не бяга, след което Кольо извърнал глав в страни, казал едно тихичко “извинявай, козице”, затворил очи и замахнал…

Чул се един тежък удар. Войводата отворил очи, погледнал и що да види - козата си стои права. Затворил пак очи, замахнал и се чул още по-страховит удар. Козата обаче все още си стояла все там, права и здрава.

Кольо войвода тъкмо си затворил очите, за да замахне трети път, когато Иван знаменосецът му казал:

- Кольо, ако ме праснеш още веднъж по главата да знаеш, че най-накрая ще изпусна добичето!

Намира се в категории: Веселба, Всичко, Кольо войвода | Няма коментари »