Стари муцуни и още по-стари спомени…
April 27th, 2008 Иван Давидов
Има няколко фази в живота, през които минава човек:
- Цяла нощ пил и скитал, след което изглежда така, като че ли цяла нощ е спал.
- Цяла нощ пил и скитал, след което изглежда така, като че ли цяла нощ е пил и скитал.
- Цяла нощ спал, след което изглежда така, като че ли цяла нощ е пил и скитал.
Днес установих, че все още съм в първата фаза от моя живот! 
Всичко започна снощи, когато в 20:30 аз си замъкнах старите кокали в заведението “Люляците”, където вече ме чакаха част от бившите ми съученици. Беше интересно, забавно, малко странно, но въпреки това много хубаво!
Ако не ме лъже много паметта, това бяха хората, които видях и с които вчера вечерта (и част от днес) си говорихме за живота, вселената и всичко останало:
- Катя
- Весела
- Надя
- Калин
- Марина
- Елка
- Гергана (Христова, по новому Георгиева)
- Мария
- Ина (от новия ми клас)
- Росен (от новия ми клас)
- Ангел (от новия ми клас, но до 7-ми клас беше в “Б” паралелка на ЕГ-то)
- Мартин (от новия ми клас)
Не знам… все още съм афектиран от събирането снощи, за да мисля трезво, но чувството беше страхотно! Върнаха ми се много спомени, които бяха заровени в миналото, като например как викахме Кики в Троянския манастир в първи клас например, както и още много други!
Ето няколко думи за всички от снощи:
- Катя: Една от отличничките в нашия клас. Когато влязох в заведението, тя беше първия човек, когото забелязах и когото разпознах. И гласът и си е съвсем същия! Много усмихната и разговорлива жена! Спомних си, че в първи клас бях направил един гаф, когато някой ме беше ядосал и аз почнах с гумичката да трия тетрадката на “другарчето”, което ме беше ядосало… и се оказа, че съм объркла другарчето и че трия неща от тетрадката на Катя. Имам и забележка в бележника по този случай (бележника още си го пазя, това също е спомен).
- Весела: За гласа не помня, но визуално и тя не се е променила. Все си е такава къдрава, както си беше и преди. След 7-ми клас тя и Елка бяха заедно в “А” клас. И така до последния учебен ден. С нея се свързах преди около месец, след като вече бях говорил с Калин и Марина. Прати ми снимка, на която е с права коса, но с къдрава и отива повече.
- Надя: Познах я от раз (в интерес на истината познах всички, което ме учуди), но външно се е попроменила. Порастнала жена е. Последните ми спомени от нея са някъде от 7-ми или близките до него класове. Не съм я виждал и чувал от поне 10 години.
- Калин: От три дни живее в София и сега си търси работа, след като окончателно се върна от ЮАР. С него пък не съм се виждал и чувал от 15 години. С него сме колеги по професия - все компютърни науки. В последно време това е модерно. Разказа ми накратко как е животът в ЮАР и защо е решил да се върне тук.
- Марина: След Калин, тя е следващия човек, с когото започнах да държа връзка преди около месец. С нея може да се говори изключително леко и приятно. Напоследък я засипвам с всякакви смешки, на които попадам, или които сам измислям и пиша.
- Елка: Като я видях в “Люляците” и си спомних, че Ели беше първото момиче от нашия клас, която ме заговори. В първия учебен ден, в междучасието след първия час тя се приближи до мен и ми каза нещо от рода на: “Хей, ама ние с теб имаме еднакви панталони!”. Външно не се е променила, продължава да е все така малка и сладка!
- Гергана: Като изключим русолявата и главица, която сега е черна, тя също си е същото момиче (вече жена), която си беше и преди. Все така усмихната и с нея също може да се говори леко и приятно.
- Мария: Ако правилно си спомням, Мария дойде в нашия клас за едно с още едно момиче - Михаела. Както и да е, беше отдавна и може да греша. Мими също не се е променила много (все пак и нея я познах).
- Ина: Животът е странно нещо. Ина работи в HP като HR, което автоматично означава, че с нея сме съседи по месторабота. За година и половина, откакто работя в бизнес парка в София, не си спомняма да сме се засичали. За последните няколко години единственото, което се е променило в нея външно е, че и тя е порастнала. Всички сме порастнали, но това е друга тема…
- Росен: В първия момент ми беше трудно да го позная, но в последствие направих връзка с главния мозък. Все същия си е, както го помня.
- Ангел: Не се е променил ама хич. Работи като юрист-консулт в Кремиковци.
- Мартин: Той пък още повече не се е променил. С него също може да се говори просто ей така, заради идеята. През годините сме се засичали няколко пъти с него.
И така - събрахме се, хапнахме, пийнахме, всеки си разказа историята, някои даже по няколко пъти, след което дружно се понесохме към църквата “Свети Николай”, където запалихме по една свещ, обиколихме храма и…
…и се оказа, че има малко разминаване в мненията накъде да продължим след това. В крайна сметка отидохме в “Камелия” до хотел “Ростов”, което е нещо средно между дискотека и развъдник за пенсионери, съдейки по средната възраст на хората там.
Никога не съм бил добър в танците. Навремето се занимавах с брейк, но всяко нещо с времето си. Мога горе-долу да се клатя в ритъм с музиката, както и да имитирам няколко хора и с това ми се изчерпват всички танцувални умения.
В началото Весела беше най-ентусиазирана (а може би просто за нея нямаше място на масата, за да седне…) и покрай нея бавно и постепенно настанаха и другите.
По едно време аз, подхванат от тежка форма на носталгия (ех, че много спомени…), поканих Ели на един танц. После я поканих да танцуваме още веднъж (за да съм честен - два пъти) и ако по време на първия танц не бях прекалил с количеството и качеството на задържащите техники от бойните изкуства, които приложих върху нея, сигурно би се съгласила. Иначе казано толкова силно я бях прегърнал, че Ели кой знае какво си е помислила… но имам нейната честна дума, че след 10 години пак ще се видим!
Вечерта като цяло беше страхотна. Ако трябва да съм честен в началото мислех, че ще се съберем не повече от 4-5 души, ще се видим, ще си разкажем историите, ще пийнем по биричка и ще си отидем. Вместо това, останах приятно изненадан от развитието на събитията. А и в приятна компания е така - времето минава бързо, неусетно и забавно!
И сега какво следва?
Най-лесно е да продължа да правя това, което правя и сега - да пиша от време на време на хората, на които имам някакви контакти за връзка. А аз пиша сравнително редовно, най-често разни смешки, но все пак показвам, че съм жив и още мърдам! А за в бъдеще… е, времето ще покаже!
Posted in Всичко, Живот, Лични | 1 Comment »
