Ето защо ТРЯБВА да се ходи на зъболекар

May 23rd, 2008 Иван Давидов

Вече от три седмици лекувам един дентален проблем. Или поне аз си мислех, че идва от зъбите.

И така, всичко започна оттам, че венецът ми под шести, долу, дясно се поду като Везувий преди да изригне. Само че при мен нямаше от къде да изригне, тъй като имах пломба.

Както и да е. По принцип съм си научил урока и знам, че щом имам болки в зъбите, тогава е най-добре да се посети зъболекар. Колкото по-рано, толкова по-добре. Лошото е, че освен подуването нямах никакви други оплаквания, а като типичен програмист, който твърдо следваалгоритмите, изчаках да видя дали ще се появи болка, или всичко ще си мине само.

Ама не мина само. След няколко дни подуването във венеца ми се усили многократно, започна да ме боли главата и да ми се вие свят. Даже започнах да спя по над 12 часа на вечер, което 100% означаваше, че с мен се случва нещо лошо.

Обадих се на моя зъболекар. Записах си час за неделя (обадих му се в петък 22:30). Междувременно той ми препоръча да започна да пия “Тетрациклин” - широкоспектърен антибиотик. Пие се по 4 пъти на ден, през 6 часа. Освен това трябваше да си направя и ренгенова снимка на зъба.

В събота отидох да си направя снимка. Никакви проблеми, става за по-мало от 5 минутки. Като питах обаче жената дали на снимката се вижда нещо лошо, тя само ми се усмихна и ми каза:

- Да, има нещо, но нека зъболекарят да Ви обясни!

В този момент за пръв път в живота си се уплаших сериозно за моето здраве и живот. И се оказа, че има защо.

В неделя като седнах на зъболекарския стол и дадох снимката на човека, той я гледа известно време, след което побърза да ме успокои, че всичко това е поправимо, но изисква лечение.

Накратко: отнякъде (все още неизвестно от къде) бях хванал инфекция, която е стигнала до корените на шести, долу, дясно, което е накарало зъбът да се самоубие. Лошо няма, но това води след себе си нещо по-страшно - гангрена на корените на зъба.

Мъртвите корени са започнали да се разлагат, което е довело до засилване на инфекцията и разпространението и по всички възможни канали (нервни, съдови, …), което от своя страна е допринесло за главоболието и виенето на свят.

По-лошото е, че същата тази инфекция беше тръгнала и към пети и четвърти зъб.

Лечението:

шести зъб беше изкормен тотално, буквално до основата, там, където всъщност се слива с костта. Проведох двуседмична терапия с няколко медикамента, които трябваше да се сменят през ден (от зъболекаря, не от мен). Резултатът от това беше, че инфекцията във венеца ми на шести зъб почти изчезна.

Тъй като рентгеновата снимка показваше, че четвърти и пети зъб все още са живи (това се потвърди от моите крясъци, докато зъболекарят търсеше живо потвърждение за това), лечението на инфекцията там се сведе до “дренаж” на венеца + усилена употреба на “Тетрациклин”. Резултатът - сега имам дупка във венеца, през която изтичат всякакви гадости (дренажът го няма, тъй като това лечение приключи), т.е. гнойната маса излезе мяханично през алтернативния път, който зъболекаря направи.

Като за финал умъртвеният ми шести зъб е изпилен и нагласен за коронка, която ще ми поставят след една седмица. А до тогава - аз продължавам да пия “Тетрациклин” и да се радвам, че отидох на зъболекар в този стадий, а не по-късно.

Каква щеше да бъде алтернативата, ако бях закъснял?

Инфекцията щеше да засегне всичките ми зъби от дясната страна на доланта ми челюст, в резултат на което по-голямата част от тях (или всички) щяха да се самоумъртвят. В следствие на това, инфекцията щеше да се разпространи по цялата дясна страна на лицето ми, което в комбинация с гангрената на корените на зъбите, щеше да доведе и до гангрена на меките тъкани в устната ми кухина. След този етап е просто въпрос на време да гангреняса някой по-важен лицев нерв, което да обезчувстви дясната половина на лицето ми, след което аз нямаше да имам повече оплаквния… докато меките ми тъкани не започнат да “падат” саи. Иначе казано - фронтална лицева гангрена.

Звучи кофти, страшно, ужасно… но е напълно реал;ен сценарий. Навремето по BTV показаха един човек, който по абсолютно същия начин беше загбилноса и част от лицето си и то само защото един единствен зъб се е самоумъртвил.

Ето защо е вжно при всякакъв роблем със зъбите да се ходи на зъболекар.

Намира се в категории: Всичко, Живот, Размисли | Няма коментари »


Стих за моя брат

May 2nd, 2008 Иван Давидов

Поете…

Ти пишеш думи силни, смели
талантът ти извира от душата.
Стихове редиш ти тъй умело,
че даже ти завиждат небесата.

Поете…

Не се страхувай, а пиши,
таланта си не пропилявай!
Животът кратък е - уви,
но смело, смело продължавай!

Поете…

Кажи на хората това, което
мислиш, че е важно, защото
силата е твоят стих - и ето
в тях събужда се доброто.

Поете…

Спомни си хубавото време,
когато малки още сме били,
когато нямало е лошо бреме,
когато играхме до ранни зори.

Поете…

Аз искам от тебе да дишаш, живей
с живота бори се на всяка цена.
Не се давай лесно, твори пак и пей,
защото това е светът ни сега.

Поете…

С теб братя сме и знай,
че винаги до теб ще бъда
дори на края на света…
Дори и корабът ни да потъва
твой брат съм до самия край!

Посвещавам този стих на моя брат Никола Давидов (Нико Ников)! Поклон!

Намира се в категории: Всичко, Живот, Изкуство, Размисли | Няма коментари »


Поезията на Никола Давидов и Нико Ников

April 30th, 2008 Иван Давидов

Никола Давидов (Нико Ников) - това е по-малкият ми брат, който има невероятния талант да изразява мислите си в лирическа форма. Казано по-просто, брат ми пише стихове.

Аз също пиша стихове, но пиша рядко, за 25 години съм написал около десетина, докато стиховете на Никола извират от душата му. Неговите стихотворения изразяват завършена мисъл и имат последоватлност в лирическите изказвания. Дядо ни по бащиня линия (мир на праха му) беше писател лирик и прозаист, може би от него сме наследили талантът да пишем.

Ето тук е списъкът с произведенията на Нико Ников:

http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=niko_niko&tab=2

Ще си позволя да публикувам едно негово стихотворение на моята страница, надявам се да не ме съди! :)

Пътят на поета

Усещаш ли трептящо време
как изминава час по час?
Усещаш ли - душата стене
с измислен и разтърсен глас.

Душата иска да ми каже,
че дълго още не желае
за щастието си да дерзае,
а иска път да ми покаже.

По този път със мойта муза
ще тръгнем и ще се спасим.
Ще бъдем болни, малки, гузни,
но своето ще защитим.

Ще търсим пътя към безкрая,
докато сили няма веч
и ако портите на рая
заключени са най-накрая,
ще ги съборя с пламнал меч.

* Нико Ников *

Намира се в категории: Всичко, Живот, Изкуство | Няма коментари »