Кольо войвода и пеещата коза (продължение)

23.02.2008 Иван Давидов

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за милостта и състраданието на Кольо войвода…

*** *** ***

След като купил пеещата коза за 150 гроша, Кольо войвода се върнал при дружината си в подножието на планината. Там той повикал Иван знаменосеца да му помогне да заколят и сготвят козата.

Войводата бил хуманист по душа, нежна и чувствителна натура, колел и бесел само турци, а за животинките му било жал. Така било и сега - сърце не му давало да тегли ножа на козата и да я гледа как се мъчи. Затова решил да постъпи по-човешки с нея и да я приспи с един 25 килограмов чук.

Войводата казал на Иван знаменосеца да хване козата, за да не бяга, след което Кольо извърнал глав в страни, казал едно тихичко “извинявай, козице”, затворил очи и замахнал…

Чул се един тежък удар. Войводата отворил очи, погледнал и що да види - козата си стои права. Затворил пак очи, замахнал и се чул още по-страховит удар. Козата обаче все още си стояла все там, права и здрава.

Кольо войвода тъкмо си затворил очите, за да замахне трети път, когато Иван знаменосецът му казал:

- Кольо, ако ме праснеш още веднъж по главата да знаеш, че най-накрая ще изпусна добичето!

Намира се в категории: Веселба, Всичко, Кольо войвода | Няма коментари »

Кольо войвода на смъртния си одър

21.02.2008 Иван Давидов

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода на неговия смъртен одър…

*** *** ***

След много битки с турците Кольо войвода решил да се оттегли и да заживее нормален живот. Оженил се за Цеца муцата, която навремето много се впечатлила, когато войводата прекосил гората с турците и двамата живяли дълго, весело и щастливо. След много години, вече на преклонна възраст Кольо усетил, че идва неговия сетен час. Събрал той най-любимите си хора - жена си, децата си, Иван знаменосеца и Стойчо двайсетака. Погледнал ги и с умиление видял как всички тъжат за него. Благо му станало, че толкова много хора го обичат и направил знак на Цеца да се приближи към него.

- Цецке, с тебе живяхме весело и щастливо. Хубав живот беше. И къщурка си построихме, много земи обиколихме, интересни неща видяхме, ей ги на и децата ни, дето ме радват най-много. Само едно нещо ме гложди отвътре и не ми дава покой, а там горе искам да отида в мир със себе си. Затова те моля, без да ме лъжеш, просто ми кажи истината. Ти си ми жена, обичам те, ще ти простя!

Цеца муцата със сълзи в очите му казала:

- Кажи Кольо, какво те мъчи. Каквото и да е, няма да те лъжа. И аз те обичам!

Кольо се зарадвал, че жена му толкова много го обича и държи на него, проронил една сълзица и рекъл:

- Ей ги тука нашите деца. Две високи, снажни и силни дечурлига, досущ като мене. Само третото дете, най-малкото, то е едно такова ниско, дребно, схлупено и болнаво. Кажи ми истината Цецке, не ме жали! Туй дете от мене ли е?

Цеца муцата хванала ръката на мъжа си, погледнала го в очите и с най-искрен глас му казала:

- С ръка на сърцето ти казвам Кольо, детето е от тебе! Твой син е!

Старият войвода се усмихнал, погледнал с умиление най-малкия си син и… умрял щастлив.

В този тъжен миг високият и снажен Иван знаменосеца се приближил до Цеца, сложил ръка на нейното рамо и казал:

- Да знаеш само как се уплаших, че Кольо може да попита за другите две деца…

Намира се в категории: Веселба, Всичко, Кольо войвода | Няма коментари »