Кольо войвода и духът на баба Илийца

April 24th, 2008 Иван Давидов

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода и сблъсъкът му с паранормални явления…

*** *** ***

Един хубав слънчев летен ден Кольо войвода и Иван знаменосецътсе разхождали в подножието на планината. По едно време минали покрай входа на една пещера и войводата решил да се пошегува с Иван.

- Иване, ако влезеш в тая пещера да знаеш, че в края и ще намериш едно голямо съкровище!

На Иван знаменосецът му светнали очите и без да му мисли се втурнал към пещерата. Кольо се усмихнал под мустак и зачакал, доволно подръпвайки от лулата с коноп!

Изведнъж небето притъмняло, задухал силен северен вятър и пред войводата се явил духът на баба Илийца.

- Кольо, ти си добър войвода, грижиш се за своите четници като за свои чеда. Затова съм дошла днес тук, за да ти изпълня три желания. Помисли си и ми кажи какво искаш.

Войводата толкова се изненадал, че за малко щял да си глътне лулата. Разминало му се само с тежко задавяне и след като духът на баба Илийца потупал войводата по гърба, Кольо започнал:

- Искам първо една лула с коноп, ама конопът в нея никога да не свършва!
- Готово! Като се върнеш при четниците си, вълшебната лула с несвършващия коноп ще те чака под ямурлука ти.
- Освен това искам едно гърне с отвара от маково семе, ама отварата в гърнето никога да не свършва.
- Готово! Като се върнеш при четниците си, гърнето с отварата ще те чака до огъня.
- И освен това искам… айде да не ставам егоист! Третото ми желание е сега Иван знаменосецът като излезе от пещерата каквото си поиска първо и да му се сбъдне!
- Готово! Сега като излезе той от пещерата, каквото каже - ще му се сбъдне!

След това духът се завъртял три пъти и… изчезнал.

В същия момент Иван знаменосецът излязъл от пещерата и ядосано се провикнал към войводата:

- Ей, Кольо, да те нае*ат 300 бивола поред, никакво съкровище няма в тая пещера!

Намира се в категории: Веселба, Всичко, Кольо войвода | Няма коментари »

Кольо войвода и още едно преследване

April 9th, 2008 Иван Давидов

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода и хитростта, която проявил по време на преследване…

*** *** ***

Кольо войвода и Иван знаменосеца бягали от турците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли турците, огледали се и казали:
-Къде ли са? Може би в гората…
-…в гората, в гората - се чуло откъм кладенеца.
-А може би са в къщата…
-…в къщата, в къщата - пак се чуло от към кладенеца.
-А може би са на полето?
-…а може би са на полето, на полето…
-А може и да са в кладенеца…
-…а може би са на полето, на полето…

Намира се в категории: Веселба, Всичко, Кольо войвода | Няма коментари »

Кольо войвода и манастирът

March 13th, 2008 Иван Давидов

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода и решението му да стане монах…

*** *** ***

След много битки с турците и множество подвизи, които историята помни, Кольо войвода решил, че е време да се оттегли от греховния живот на войвода и да стане монах. Събрал той четата си и им казал:

- Братя мои, ние с вас дълго се бихме рамо до рамо! Гонехме, колихме и бесехме турци, обирахме пощи, бягахме от засади, пили сме и сме пушили заедно, а с някои от вас сме били толкова близки, братя мои, че ви чувствам като сестри. Правили сме какво ли още не… Но ето, дойде време да се разделим. Аз реших да се откажа от греховния живот и да стана монах. Тази вечер заминавам…

И така, Кольо войвода си събрал нещата. По-късно вечерта потеглил към манастира. Четниците, от любов към своя славен войвода, вдигнали един як запой и така го карали до сутринта!

Рано на другата сутрин, още преди изгрев слънце, Иван знаменосецът се събудил от някакъв шум.

Иван скочил рязко и извикал:

- Стой! Кой е там!
- Аз съм, Иване! Кольо войвода!
- А, Кольо, що дириш тука бре! Манастирът не е в тази посока!
- Дълга история е това, Иване! Седни, ще ти разкажа…

Седнали двамата край огъна и Кольо войвода започнал разказа си:

“Когато пристигнах в манастира, игуменът ме посрещна с блага усмивка и още по-блага ракийка и ме помоли да го последвам, за да ме разведе из манастира.

Влязохме в една стая, а в стаята имаше маса, отрупана с всякакви вкусни ястия. Игуменът ми каза, че всеки ден мога да идвам тук и да гуляя колкото ми душа иска, само в петък не!

След това игуменът ми показа друга стая, в която на рафтове бяха наредени всякакви ракии, вина и други, които не бях чувал и виждал преди. Каза ми, че мога да идвам всеки ден тук и да пия колкото ми душа иска, само в петък не!

Накрая игуменът ме заведе в една малка стаичка, а в нея само един долап. Отвори той долапа и в него какво мислиш имало? Един гол г*з! И ми каза игуменът, че мога да идвам тук всеки ден и да правя секс колкото ми душа иска, само в петък не!

Много ми харесаха условията в манастира и казах на игумена, че за мен е чест и удоволствие да остана в манастира и да служа на Господ. Само един въпрос ме глождеше през цялото време, какво толкова има в петък, че всички тези благинки, които игуменът ми показа са забранени? Някакви пости ли, какво ли?

И го попитах игумена, защо мога да се възползвам от всичко, когато си искам и колкото си искам, а само в петък не?

Тогава игуменът сложи ръка на рамото ми, погледна ме в очите и каза, че петък е денят, в който съм дежурен по долап!

И като чух това, на бегом си взех нещата и тичах до тук през целия път…”

Намира се в категории: Веселба, Всичко, Кольо войвода | Няма коментари »