Стих за моя брат
02.05.2008 Иван Давидов
Поете…
Ти пишеш думи силни, смели
талантът ти извира от душата.
Стихове редиш ти тъй умело,
че даже ти завиждат небесата.
Поете…
Не се страхувай, а пиши,
таланта си не пропилявай!
Животът кратък е - уви,
но смело, смело продължавай!
Поете…
Кажи на хората това, което
мислиш, че е важно, защото
силата е твоят стих - и ето
в тях събужда се доброто.
Поете…
Спомни си хубавото време,
когато малки още сме били,
когато нямало е лошо бреме,
когато играхме до ранни зори.
Поете…
Аз искам от тебе да дишаш, живей
с живота бори се на всяка цена.
Не се давай лесно, твори пак и пей,
защото това е светът ни сега.
Поете…
С теб братя сме и знай,
че винаги до теб ще бъда
дори на края на света…
Дори и корабът ни да потъва
твой брат съм до самия край!
Посвещавам този стих на моя брат Никола Давидов (Нико Ников)! Поклон!
Намира се в категории: Всичко, Живот, Изкуство, Размисли | Няма коментари »