Защо не искам да съм системен администратор в България

May 19th, 2008 Иван Давидов Категории Всичко, Размисли, Технологии |

Вчера ми се случи една случка, която за пореден път ме накара да си спомян защо не желая да работя като системен администратор в България.

И така, един хотел (няма да споменавам имена, за да не се получи нито безплатна реклама, нито злословене от моя страна) снощи вечерта го беше закъсал много здраво, защото:

1. Компютърът на рецепцията не работеше.
2. Няма резервен компютър с работеща система.
3. Няма на място кой да поддържа системата в случай на нужда.

Явно кармата ми е такава - да се занимавам с хотели. Преди години правих сайта на един голя-а-а-ам хотел в центъра на Плевен, а сега ми се наложи да се занимавам с IT инфраструктурата на хотел в София.

Ето какви са изводите от проведеното “лечение”:

1. Няма денонощна поддръжка на IT инфраструктурата.В такива случаи е само въпрос на време да се стигне до ситуация като снощната.
2. Липсваше документация за софтуерното обезпечение (казано по-просто указания как се работи с хотелската програма) .
3. Липсваше документация за мрежовата топология.
4. Компютърната грамотност на персонала не е на ниво.

Конкретният проблем беше, че заради некомпетентността на някой от персонала на хотела, с компютъра на рецепцията беше станало нещо толкова лошо, че дори не искаше да запали. Много лошо, тъй като явно този компютър е основния за софтуера (базата данни е на него, а всички клиенти очевидно не могат да се свържат, тъй като компютърът не искаше да запали).

Другите два компютъра, до които имах физически достъп бяха неизползваеми за моите цели, защото:

1. Компютърът на шефа на хотела нямаше работещо оптично устройство. Дори да имаше такова, при него също липсва достъп до базата данни.
2. Компютърът за връзка с интернет нямаше интернет(!!!). Нямаше отговор от телефонната поддръжка на БТК (22:00, неделя).

Сега е моментът да спомена, че компютърът на рецепцята също имаше оптично устройство, но и то не работеше. Някой много сериозно се бе постарал да нямам достъп до външната периферия на всички компютри.

Обобщение:

1. Хотел, който не може да обслужва по компютърен път хотелските резервации и кой знае какво още.
2. Никаква информация за начина на работа на софтуера (трябваше да правя reverse engineering, докато разбера къде е базата данни).
3. Никаква информация за мрежовата топология (отново изгубих време докато разбера кое как е свързано, за да знам какви “фокуси” мога да си позволя да правя).
4. Лошо стечение на обстоятелствата. В неделя вечерта нямаше телефонна поддръжка нито от страна на БТК, нито от страна на обслужващата IT инфраструктурата фирма.
5. И още …

Главният проблем е , че чисто по български ми се наложи да навлизам в непозната за мен IT инфраструктура, като в същото време хората там разчитаха на мен да оправя проблеми, които са възникнали в следствие на неквалифицираността на персонала да ползват компютърна техника.

Как можеше да се избегне всичко това:

1. Първото и най-важно нещо - квалифициран персонал. Никой не може да се защити от хардуерен проблем, но хората могат да се опитат да п”пазят” софтуера колкото се може повече. В случая: необходимо е да се обясни на хората, които имат достъп до основните компютри в хотела как точно да боравят с интернет и да проверяват сваленото съдържание за вируси, троянци и т.н.
2. Абонаментна поддръжка. Тъй като повечето хора (понякога и аз) са мързеливи и не искат всеки път да проверяват за вируси това, което свалят от интернет, крайно наложително е да има абонаментна поддръжка на цялата IT инфраструктура.Хорат, които отговарят за тази поддръжка трябва да са наясно както със софтуера, който се използва, така и с хардуера и мрежовото оборудване (системни администратори).
3. Документация, документация и пак - документация! Ако първите две точки не са спазени - тогава е крайно наложително да има адекватна документация, написана на грамотен технически език, която да описва хардуерната инфраструктура, както и документация, описваща работата на софтуера. Тези две документации са от най-съществено значение при възникнал кризисен момент.

Ето затова не искам да работя като системен администратор в България - просто са твърде малко местата, където нещата се правят както трябва. В повечето случаи всичко се прави бързо и без да се мисли за бъдеща поддръжка. Накрая е най-лесно да се повика някой като мен, който ако може да се оправи в цялата тази бъркотия - ОК, а ако не може - здраве.

Да, ама по принцип на системните администратори не им е работа да изучават нови мрежови топологии и софтуерно обезпечение за половин или един час, тяхната работа е да гарантират, че подобни проблеми на описания по-горе или няма да възникнат, или че ще бъдат решени в рамките на адекватно време…

В петък получих предложение да работя като системен администратор в полицейската школа в Симеоново. Тактично отказах, тъй като съм почти 100% сигурен, че и там ще се сблъскам със същия манталите - “по български”…