Стих за моя брат

May 2nd, 2008 Иван Давидов Категории Всичко, Живот, Изкуство, Размисли |

Поете…

Ти пишеш думи силни, смели
талантът ти извира от душата.
Стихове редиш ти тъй умело,
че даже ти завиждат небесата.

Поете…

Не се страхувай, а пиши,
таланта си не пропилявай!
Животът кратък е - уви,
но смело, смело продължавай!

Поете…

Кажи на хората това, което
мислиш, че е важно, защото
силата е твоят стих - и ето
в тях събужда се доброто.

Поете…

Спомни си хубавото време,
когато малки още сме били,
когато нямало е лошо бреме,
когато играхме до ранни зори.

Поете…

Аз искам от тебе да дишаш, живей
с живота бори се на всяка цена.
Не се давай лесно, твори пак и пей,
защото това е светът ни сега.

Поете…

С теб братя сме и знай,
че винаги до теб ще бъда
дори на края на света…
Дори и корабът ни да потъва
твой брат съм до самия край!

Посвещавам този стих на моя брат Никола Давидов (Нико Ников)! Поклон!


Оставете отговор:

Вие трябва да сте регистриран, за да пуснете коментар.