Стих за моя брат
May 2nd, 2008 Иван Давидов Категории Всичко, Живот, Изкуство, Размисли |
Поете…
Ти пишеш думи силни, смели
талантът ти извира от душата.
Стихове редиш ти тъй умело,
че даже ти завиждат небесата.
Поете…
Не се страхувай, а пиши,
таланта си не пропилявай!
Животът кратък е - уви,
но смело, смело продължавай!
Поете…
Кажи на хората това, което
мислиш, че е важно, защото
силата е твоят стих - и ето
в тях събужда се доброто.
Поете…
Спомни си хубавото време,
когато малки още сме били,
когато нямало е лошо бреме,
когато играхме до ранни зори.
Поете…
Аз искам от тебе да дишаш, живей
с живота бори се на всяка цена.
Не се давай лесно, твори пак и пей,
защото това е светът ни сега.
Поете…
С теб братя сме и знай,
че винаги до теб ще бъда
дори на края на света…
Дори и корабът ни да потъва
твой брат съм до самия край!
Посвещавам този стих на моя брат Никола Давидов (Нико Ников)! Поклон!
Оставете отговор: