Doom, Doom II и Heretic

25.04.2008 Иван Давидов Категории Всичко, Размисли, Технологии |

Първият и последен 3D shooter, който ме грабна беше Half-Life в комбинация с многобройните му single player модове.

Енджинът на Half-Life по същество представлява сериозно модифицирана версия на енджинът на Quake II, който от своя страна произлиза от енджинът на Quake, Който е базиран на Doom II, което пък е по-големият брат на Doom, който пък от своя страна е първият наследник на Wolfenstein 3D.

И така - навремето съм играл волфенщайн-а, преигравал съм няколко пъти Half-Life, освен това от време на време все още си пускам Quake III Arena, но досега никога не бях пускал Doom/Doom II.

Бях решил, че няма и смисъл. Защо да играя игра, чиито3D ngine съм го виждал в действие както в предишни, така и в следващи игри?

Да, ама ей така реших да си изтегля Doom Legacy и като се започна…

Doom донякъде много прилича на Wolfenstein 3D, с тази разлика, че вече имаме истинска 3D перспектива… няма да навлизам в подробности, все пак играта е на повече от 15 години и вече има изписано много за нея.

Ще кажа обаче, че вече разбирам защо Doom се води първоизточникът на всички съвременни 3D шутъри. Невероятно зарибяващ геймплей, страшно много и динамични нива, богат избор на оръжия (моторната резачка е направо бижу), интересни зомбита и… ами до ук толкова. Още не съм превъртял играта, за да кажа как свършва.

Много ми допадна и идеята всички “игри” на базата на Doom да се “пакетират” в WAD файлове. В интернет пространството намерих буквално хиляди преработки, много от които пълни конверсии на оригиналната игра.

В интерес на истината играл съм и Doom III, но ако трява да съм честен там геймплейът не ме грабна особено - старият и изтъркан сюжет от Half-Life: имаме як пич, който е въоръжен, имаме инцидент, имаме и зомбита за избиване.

Що се отнася до Heretic - там ме грабна това, че Doom енджинът е използван, за да се пресъздаде един магически свят, който вкарва героя в светът на приказките от времето на Конан Варварина. Просто красота…

Почти на 25 години съм, но все още пазя онази тръпка, която изпитва човек, когато с моторна резачка (крик, гаечен ключ, лост, …) пребиеш до смърт поредното зомби и преминеш към следващото ниво…