Кольо войвода и манастирът

13.03.2008 Иван Давидов Категории Веселба, Всичко, Кольо войвода |

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода и решението му да стане монах…

*** *** ***

След много битки с турците и множество подвизи, които историята помни, Кольо войвода решил, че е време да се оттегли от греховния живот на войвода и да стане монах. Събрал той четата си и им казал:

- Братя мои, ние с вас дълго се бихме рамо до рамо! Гонехме, колихме и бесехме турци, обирахме пощи, бягахме от засади, пили сме и сме пушили заедно, а с някои от вас сме били толкова близки, братя мои, че ви чувствам като сестри. Правили сме какво ли още не… Но ето, дойде време да се разделим. Аз реших да се откажа от греховния живот и да стана монах. Тази вечер заминавам…

И така, Кольо войвода си събрал нещата. По-късно вечерта потеглил към манастира. Четниците, от любов към своя славен войвода, вдигнали един як запой и така го карали до сутринта!

Рано на другата сутрин, още преди изгрев слънце, Иван знаменосецът се събудил от някакъв шум.

Иван скочил рязко и извикал:

- Стой! Кой е там!
- Аз съм, Иване! Кольо войвода!
- А, Кольо, що дириш тука бре! Манастирът не е в тази посока!
- Дълга история е това, Иване! Седни, ще ти разкажа…

Седнали двамата край огъна и Кольо войвода започнал разказа си:

“Когато пристигнах в манастира, игуменът ме посрещна с блага усмивка и още по-блага ракийка и ме помоли да го последвам, за да ме разведе из манастира.

Влязохме в една стая, а в стаята имаше маса, отрупана с всякакви вкусни ястия. Игуменът ми каза, че всеки ден мога да идвам тук и да гуляя колкото ми душа иска, само в петък не!

След това игуменът ми показа друга стая, в която на рафтове бяха наредени всякакви ракии, вина и други, които не бях чувал и виждал преди. Каза ми, че мога да идвам всеки ден тук и да пия колкото ми душа иска, само в петък не!

Накрая игуменът ме заведе в една малка стаичка, а в нея само един долап. Отвори той долапа и в него какво мислиш имало? Един гол г*з! И ми каза игуменът, че мога да идвам тук всеки ден и да правя секс колкото ми душа иска, само в петък не!

Много ми харесаха условията в манастира и казах на игумена, че за мен е чест и удоволствие да остана в манастира и да служа на Господ. Само един въпрос ме глождеше през цялото време, какво толкова има в петък, че всички тези благинки, които игуменът ми показа са забранени? Някакви пости ли, какво ли?

И го попитах игумена, защо мога да се възползвам от всичко, когато си искам и колкото си искам, а само в петък не?

Тогава игуменът сложи ръка на рамото ми, погледна ме в очите и каза, че петък е денят, в който съм дежурен по долап!

И като чух това, на бегом си взех нещата и тичах до тук през целия път…”