Кольо войвода и пеещата коза (продължение)

23.02.2008 Иван Давидов Категории Веселба, Всичко, Кольо войвода |

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за милостта и състраданието на Кольо войвода…

*** *** ***

След като купил пеещата коза за 150 гроша, Кольо войвода се върнал при дружината си в подножието на планината. Там той повикал Иван знаменосеца да му помогне да заколят и сготвят козата.

Войводата бил хуманист по душа, нежна и чувствителна натура, колел и бесел само турци, а за животинките му било жал. Така било и сега - сърце не му давало да тегли ножа на козата и да я гледа как се мъчи. Затова решил да постъпи по-човешки с нея и да я приспи с един 25 килограмов чук.

Войводата казал на Иван знаменосеца да хване козата, за да не бяга, след което Кольо извърнал глав в страни, казал едно тихичко “извинявай, козице”, затворил очи и замахнал…

Чул се един тежък удар. Войводата отворил очи, погледнал и що да види - козата си стои права. Затворил пак очи, замахнал и се чул още по-страховит удар. Козата обаче все още си стояла все там, права и здрава.

Кольо войвода тъкмо си затворил очите, за да замахне трети път, когато Иван знаменосецът му казал:

- Кольо, ако ме праснеш още веднъж по главата да знаеш, че най-накрая ще изпусна добичето!