Кольо войвода и преследването (втора част)

19.02.2008 Иван Давидов Категории Веселба, Всичко, Кольо войвода |

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода докато бил преследван от турците…

*** *** ***

След като Иван знаменосецът пуснал коня, турците чули шумотевицата около върбата и преследването се подновило. Кольо и Иван тичали през гората, а турците тичали след тях.

По едно време Иван се обадил:

- Кольо, тоя чувал много тежи. Не мога да тичам с него, омаляха ми краката, ще го хвърля.
- Няма да го хвърляш! - скастрил го войводата. - Вътре са плановете за обсадата на Истанбулската поща.

Продължили да тичат, но след малко Иван пак се оплакал:

- Кольо, уморих се. Край! По-добре турците да ме набучат на кол. Не мога повече. Тоя чувал много тежи, или го хвърлям, или умирам!
- Недей така Иване, отдавна се знаем. Дай го малко по-весело. Ей на, зад оня хълм ни чакат четниците от нашата дружина, те ще отблъснат турците.

И наистина, свили те зад хълма а там ги посрещнали четниците от дружината на Кольо. Отблъснали те турците, след което всички седнали около огъня да се почерпят. След малко Кольо казал на Иван:

- Иване, дай сега плановете за обсадата на Истанбулската поща!

Иван домъкнал чувала, обърнал го и от него се изсипали към 40 кила картофи! Иван се опулил така, както само той може и с много мъка в очите казал:

- Ама Кольо, какво е това??? Тука няма никакви планове, само картофи са! И заради тия картофи турците за малко да ме утрепат!
- А-а-а, не си прав Иване. Гледай сега!- казал Кольо и почнал да подрежда картофите около огъня. - Ей това тук сме ние, ей това тук е Истанбулската поща…