Моят най-добър приятел

February 16th, 2008 Иван Давидов Категории Всичко, Размисли |

Днес беше един ден, който определено ще запомня!

Направих едно добро дело. Помогнах на семейството на братовчед ми да си изградят уеб сайт. Не е кой знае какво, но за тях е нещо толкова велико, че даже ми предложиха пари за услугата. Естествено, аз отказах, не мога да взема пари от роднини за нещо, което не е кой знае колко сложно (за мен), а и какъв е смисълът да помагаш на роднини и приятели, ако не е безвъзмездно? Радвам се, че бях полезен, поне веднъж моята специалност и познанията ми да се окаже, че са практически полезни на някой друг, освен на мен.

По-късно вечерта излязохме с моя най-добър приятел в едно близко заведение в квартала. И двамата сме от Плевен, където живеем на точно 3 минути един от друг, но сега съдбата е отредила друго. И двамата живеем в София, работим на различни места, професиите ни са различни, но… и двамата живем един до друг. Дели ни точно една улица разстояние.

Отидохме ние в заведението, където по мои изчисления сме си разделили ни повече, ни по-малко, а точно 4 литра и 300 грама бира, както и половин кило картофи (пъжени, печени и под формата на картофени кюфтета) и една френска салата.

Прекарахме си страхотно обсъдихме си ежедневните проблеми, за пореден път се замислиме как нашето приятелство е по-здраво, отколкото най-здравите ни връзки с жени някога са били. Наистина, със Сейхан се познаваме от миналия век и сме приятели с него от вече 9 (девет) години. За справка, неговата най-дълга връзка е сегашнат му връзка с Весела, която продължава от 2001-ва година до сега.

Сейхан е страхотен приятел. С него мога да споделям абсолютно всичко, защото… не знам. Защото ми е приятел. Много пъти съм се чудил как така сме приятели и защо приятелството ни е издържало толкова дълго, защото двамата на практика сме от разлиен род семе. Той е майстор - строител, а аз съм софтуерен инженер. Той се занимава с физическа работа, а аз с умствена. Реално погледнато аз изкарвам няколко пъти повече пари от него, но въпреки това ние сме приятели, парите никога не са ни разделяли. Излизаме заедно, черпим се един друг, забавляваме се, смеем се, разказваме си истории и… това е. Просто сме приятели.

Сейхан е много добър човек. Винаги ми е влизал в полоението, нещо, което не мога да кажа за себе си. Той е много общителен и дава живот на компанията около себе си, докато аз съм малко по-затворена личност от него.

Въпреки това точно днес се оказа, че като по-млади тийнове като че ли и двамата сме били еднакво луди глави…

Спомнихме си за доброто старо време, когато аз излизах с Надя, след като те със Сейхан вече се бяха разделили. Спомнихме си как аз и той сме излизали с Емилия (една колежка - манекенка) и как преди да станем по на 20 години хормоните са решавали вместо нас. Спомнихме си и как преди няколко години в една детска градина ние просто седнахме и изчислихме колко секунди са минали от нулевата година до 2000-ната. И то сметките ги бяхме правили върху кутия от цигари… и бяхме сметнали правилно. Спомнихме си как една нощ се возихме по един наклон в контейнер за боклук…

Сейхан е от турски произход, но по душа е по-чист българин, отколкото съм аз. Той е един абсолютно земен човек, знае как да се забавлява и как да взима максимума от живота. Знае кое е наистина ценно и кое е просто развей-прах. Знае как да накара приятелката си да се чувства добре, знае как да се грижи за семейството си…

Тази нощ за пръв път направих нещо, което ако бях на 16 години бих направил по-лесно. В заведението, точно срещу нас бяха седнали две девойки. Не бяха кой знае колко красиви, но и не бях за изхвърляне. А и след два литра бира и на двамата ни се струваше, че девоките бяха просто прелестни.

Много пъти съм канил непознато момиче да танцува с мен в дискотека, много пъти съм канил момичета да излизат на първа среща с мен, но до тази вечер никога не бях канил две абсолютно непознати момичета просто да седната на нашата маса ей така за компания.

Не беше толкова важно дали момичетата щяха да се съгласят или не да ни правят компания. В интерес на истината не пожелаха. Важното е, че аз се престраших да направя нещо, което никога преди не бях правил. Не беше много страшно, но бях солидно подпийнал, а и имах моралната подкрепа на Сейнах. В крайна сметка продължихме да си обсъждаме нашите неща с него, а момичетата след 15-тина минути вече ги бяхме забравили.

Не съм сигурен, че вярвам в Господ, поне не и в онзи му вид, който се описва в Библията, но някои неща съм се убедил, че не стават много случайно. Със Сейхан сме приятели от страшно много години, в Плевен сме били почти съседи, а сега се оказва, че и двамата сме в София и че пак сме съседи, дори живеем по-близо един до друг, отколкото преди.

Нямам представа какъв би бил животът ми без Сейхан, но знам, че и двамата черпим енергия един от друг. Аз ставам по-земен човек, а той… не съм сигурен, но и той се чувства добре покрай мен. Знам, че му действа добре да се намира в компаният на някой, който е от по-дурга соя, някой, който е далече от ежедневните му проблеми, но също така някой, който го познава и който го разбира. А и се познавам с приятелката му от толкова време, колкото и той се познава с нея, един вид и тримата сме си близки.

Приятелството ни няма цена, колкото и рядко да се виждаме ние винаги ще си останем приятели, Това вече е проверен факт, Имаше две поредни години, в които със Сейхнах се бяхме виждали само по нова година и 3-ти март, но въпреки това винаги сме си били и сигурно винаги ще си останем най-добрите приятели. Колкото и рядко да се виждаме.

Тази вечер, която прекарахме заедно беше показателна за много неща. Първо, със Сейхан за пореден път скрепихме с алкохол (съвременният вариант на кръв) нашето приятелство. Второ, аз се престраших да заговоря две напълно непознати момичета. Трето, оказа се, че тийн годините ми не са за боклука. Имал съм достатъчно на брой допири до момичета на моята възраст, просто го осъзнавам чак сега. А и като по-малък мислех по много по-различен начин. Няма значение, това и без друго има смисъл само за мен.

За финал мога да кажа само едно: никога не съм вярвал, че на този свят ще имам приятел, който 9 години да ме търпи и да ми помага с каквото може. Никога не съм очаквал, че Сейхан ще ми бъде морална опора, на която да се опра сега. Но винаги съм знаел, че мога да разчитам на него. Ето това е най-важното.

Не всеки на този свят може да се похвали, че има такъв приятел. А най-хубавото е, че той мисли по същия начин за мен. Много ме обича (като приятел), много държи на мен, много ме уважава и винаги е готов да даде всичко, което има, само и само да ми помогне. Аз също съм му помагал и то не веднъж, но той е готов да зареже всичко и всички, за да застане на моя страна и да ме защити.

Затова се радвам, че Димчо Радославов Асенов (преди насилственото преименуване на турците той се е казвал Сейхан Ремзиев Асанов, както аз и приятелката му го наричаме до ден днешен) е моята най-добър приятел. И се радвам, че аз съм неговият най-добър приятел.