Кольо войвода и волята на неговата чета

16.02.2008 Иван Давидов Категории Веселба, Всичко, Кольо войвода |

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за смелостта, доблестта и волята на тези храбри юнаци…

*** *** ***

Една нощ Кольо войвода решил да изпита волята на своите четници. Казал им да се съблекат голи, и да се наредят в две редици, след което им казал:

- Храбри юнаци, вие се биете редом с мен вече мого години. Видели сме сметката на много турци и всички чалмари се плашат от нас само като чуят, че сме наблизо. Но ние имаме още работа за вършене. Затова днес съм ви събрал, за да видя на кои от вас наистина имат силна воля, за да продължим делото си.

След тези изпълнени с трепет думи Кольо войвода пуснал пред четата да се разходи една гола девойка, която той бил докарал от съседното село специално за случая. В песента от Пиринския край не се споменава от колко време четниците не били виждали жена, но предполагам, че ще да е било от доста време.

Та разхождала се девойката пред четниците, а те горките не смеят да направят нищо, защото знаели, че Кольо войвода не прощава. Само някой нещо да е сгафил и… лошо им се пише.

Да, ама един от четниците не издържал на гледката и си опънал врата напред, за да разгледа прелестите на девойката по-отблизо. Кольо войвода не се поколебал изобщо, замахнал със сабята си и отсякъл носа на любопитния четник.

- Боли ли те? - с кръвнишки тон попитал Кольо.
- Не ме боли! - гордо казал пострадалия четник.
- Защо не те боли?
- Защото съм хайдутин от четата на Кольо войвода!

Кольо войвода останал доволен от отговора и пощадил живота на четника. През това време един друг четнк не могъл да се сдържи и протегнал ръка, за да погали девойката (която както вече казах била много хубава). Кольо войвода само това и чакал. Отново замахнал със сабята си и отсякъл ръката на провинилия се четник.

- Боли ли те? - с още по-кръвнишки тон попитал Кольо.
- Не ме боли! - също така гордо казал пострадалия четник.
- Защо не те боли?
- Защото съм хайдутин от четата на Кольо войвода!

Кольо войвода пак останал доволен от отговора и пощадил и неговия живот.

И тогава някъде към края на редицата Кольо войвода видял един щръкнал к*р. Замахнал със сабята си и го отсякъл. Чул се ужасен рев като на човек, на когото току що са му отсекли оная рбота. Приближил се Кольо до четника от редицата и попитал:

- Боли ли те?
- Не ме боли!
- Защо не те боли?
- Защото к*ра беше на Стойчо от втората редица.

4 Отговора към “Кольо войвода и волята на неговата чета”

  1. […] В един топъл и слънчев летен ден Кольо войвода си почивал на близката поляна край селото и се радвал, че турците вече от няколко месеца не били стъпвали в селото, защото ги било страх от него и безстрашната му чета със силна воля. […]

  2. […] наричали Стойчо трийсетака, но след инцидентът с изпитанието на волята му излязъл новия прякор - […]

  3. […] После Кольо войвода се загледал в тъмната гора, която трябвало да прекоси, за да стигне до селото, а там гъмжало от турци които никак не обичали Кольо и неговата безстрашна чета със силна воля. […]

  4. […] двайсетака (който преди време си имал друг прякор - “трийсетака“) се разхождал пеша по крайселските пътища и с […]

Оставете отговор:

Вие трябва да сте регистриран, за да пуснете коментар.