Sun Learning Connection

May 29th, 2008 Иван Давидов

Sun Learning Connection - това е сайт на Sun Microsystems за онлайн обучение не само по продукти на Sun. Последното онлайн обучение, коео проведох преди да се “запозная” със SLC беше в CISCO академията в град Пловдив, където карах курсове по Java и CCNA. ДО скоро мислех, че CISCO са най-добрите в областта на електронното обучение, но по лично мнение онлайн курсовете на Sun са по-добри.

С какво ме грабна Sun Learning Connection?

Първо - онлайн курсовете са представени изключително качествено. Покрива се пълния спектър на мултимедийно представяне: текст, графика/анимация и звук. Има включително и междинни “тестове”, които определят до колко човек е спал, докато е преглеждал предходните няколко слайда.

Второ - курсовете не са само по продуктите на Sun. Има общи курсове за XML, Web Services, Application Security… общо взето за всеки по нещо. Естествено, колкото и да са общи, всички курсове рано или късно “загатват”, че най-доброто, което може да се плзва в крайна сметка е някой от продуктите на Sun. Същото важи и за CISCO CCNA курсовете, където въпреки че началните модули са представени от гледната точка на мрежи, мрежови топологии и други основни понятия, по-късните курсове наблягат на предимствата на конкретни CISCO технологии. В крайна сметка всеки дърпа чергата към себе си.

Но да се върнем на Sun Learning Connection.

Трето - за всеки завършен курс се “издава” сертификат, който при добро желание може да се свали и разпечата на старомоден хартиен носител на информация. Не съм сигурен тези сертификати дали имат някаква стойност, но пък курсовете са официални, обучителните материали също, така че в крайна сметка сертификатът показва, че курсистът е завършил официален онлайн курс по еди-каква-си технология.

Четвърто - курсовете са безплатни. Поне тези, до които аз имам достъп като SDN member prez Sun Learning Connection са безплатни. Има разбира се и платени такива, безплатните са за “зарибяване”.

Въпреки всички тези “красоти” обаче, истината е, че всички тези курсове могат да служат само като един вид допълнително самообразование. Нищо в курсовете не е сложно, а и има много сериозен начин да се “лъже” системата, така че за по-малко от три минути да завърша курс, за който са предвидени четири часа например. Това е една от причините всякакви подобни онлайн курсове и издадените към тях онлайн сертификати да нямат реална стойност.

Като цяло препоръчвам на всеки, който се занимава с технологии на Sun да разгледа какви курсове се предлагат на сайта на Sun Learning Connection, тъй като те обхващат доста широк спектър от продуктовата им линия. Определено стават за въведение и “навлизане” в материята по конкретна Sun технология.

Posted in Всичко, Размисли, Технологии | No Comments »

Да бъдеш или да не бъдеш… консултант по имплементацията на софтуер?

May 28th, 2008 Иван Давидов

Сагата ми с Tumbleweed за добро или за лошо приключи. Прекарах година и половина сред приятни хора на приятно място, но всяко хубаво нещо освен начало си има и край.

Работя като програмист на пълен работен ден от 2003-та година, иначе казано вече пет години. Смених няколко технологии, малко повече езика за програмиране, още няколко софтуерни фирми…

…и му дойде времето да си сменя изцяло типа на професията. Софтуерен консултант в HP - това звучи гордо!

Днес официално подписах трудов договор с HP и от началото на следващия месец започвам да навлизам в сферата на консултантската дейност. Заплата - доволно голяма като за начало, повече, отколкото съм взимал досега като програмист където и да е.

И сега става интересно - през последните пет години работих изцяло и единствено за каузата “code or die” или иначе казано виждах кариерата си през призмата на програмист.

Сега като консултант в HP пак ще пиша код, но не на пълен работен ден. А когато стане въпрос за писане на код - HP имат строги правила/принципи/методологии, които се спазват в целия процес на работа, т.е. няма хлабаво. Всичко е премерено и пипнато. Поне така изглежда отстрани, все още не съм се убедил лично. И все пак става дума за HP, същите онези хора, които са дали основата на платформата XETRA, на която се държат половината европейски борси, в това число нашата родна БФБ, която в момента вече мигрира към XETRA.

Какво друго… времето ще покаже!

Posted in Всичко, Размисли, Технологии | No Comments »

andLinux - Линукс под Windows без емулатор

May 23rd, 2008 Иван Давидов

Днес имах възможността (и времето) да експериментирам с една много интересна линукс дистрибуция - andLinux. Идеята е много проста - комбинираме линукс ядро, което е специално разработено за Windows - coLinux и заедно с него се предлага предварително подготвена за целта Ubuntu дистрибуция.

Резултатът е много интересен - линукс приложенията вървят под Windows в абсолютно native вид. Е, има и малко бъгове, но какво да се прави. Все пак повечето програми са мислени с идеята да вървят под линукс, не под Windows.

Конкретният бъг е, че hook-овете за  закачване към събитията за мишка и клавиатура всъщност не сработват много добре. Всъщност изобщо не сработват. По-точно не сработват на моята машина. Няколко игри, които разчитата на hook модела на Linux изобщо не могат да се играят с coLinux ядро.

Иначе за офис приложения, браузър, конзола и така нататък - всичко е ОК. Даже повече. Пълна съвместимост с правата на файлове под xNIX система по принцип е невъзможна, защото Windows не е и чувал за понятия като”user/group/other” например. Това е и едната слаба страна на дистрибуцията - всички linux файлове се записват във виртуален твърд диск, който представлявамно-о-ого голям файл (много == няколко гигабайта). Мислено е как да се достъпват файловете между двете системи, но въпреки това връзката е изкуствена. В това отношение много по-добре се спавя Cygwin,тъй като той си прави RooFS като структура от директории, а не като гигантски файл.

Но нека се върнем пак на andLinux. Впечатли ме най-вече това, че с много, ама наистина много лесна инсталация един абсолютно начинаещ потребител получава linux-like десктоп среда, която е напълно интегрирана в Windows. Какво по-хубаво от това, a (за мен по-хубавото е една конзола, но това също го има в andLinux)?

Интересното е, че на моята машина под andLinux Firefox се представя по-производително, отколкото нормалния ми Firefox под Windows. Специално обърнах внимание на версиите - еднакви са. Нямам база за сравнение по други показатели, но като цяло производителността ми се стори задоволително добра и определено беше по-добра, отколкото с емулация под VMware, чиито продукти все още са най-добрите от към performance на пазара. Това е факт, защото coLinux ядрото не представлява емулация, а портната модификация на оригиналното ядро за Windows платформа. Теоретично производителността на всички приложения, които вървят под andLinux би трябвало да е като на native инсталиран linux.

andLinux лесно се инсталира и още по-лесно се премахва, стига да се използва направения за целта uninstaller. Иначе може да се изтрие директно и директорията, в която е инсталиран, но има някои бози, които се записват в регистрите, така че не го препоръчвам.

Експериментът си заслужаваше!

Posted in Всичко, Размисли, Технологии | No Comments »

Ето защо ТРЯБВА да се ходи на зъболекар

May 23rd, 2008 Иван Давидов

Вече от три седмици лекувам един дентален проблем. Или поне аз си мислех, че идва от зъбите.

И така, всичко започна оттам, че венецът ми под шести, долу, дясно се поду като Везувий преди да изригне. Само че при мен нямаше от къде да изригне, тъй като имах пломба.

Както и да е. По принцип съм си научил урока и знам, че щом имам болки в зъбите, тогава е най-добре да се посети зъболекар. Колкото по-рано, толкова по-добре. Лошото е, че освен подуването нямах никакви други оплаквания, а като типичен програмист, който твърдо следваалгоритмите, изчаках да видя дали ще се появи болка, или всичко ще си мине само.

Ама не мина само. След няколко дни подуването във венеца ми се усили многократно, започна да ме боли главата и да ми се вие свят. Даже започнах да спя по над 12 часа на вечер, което 100% означаваше, че с мен се случва нещо лошо.

Обадих се на моя зъболекар. Записах си час за неделя (обадих му се в петък 22:30). Междувременно той ми препоръча да започна да пия “Тетрациклин” - широкоспектърен антибиотик. Пие се по 4 пъти на ден, през 6 часа. Освен това трябваше да си направя и ренгенова снимка на зъба.

В събота отидох да си направя снимка. Никакви проблеми, става за по-мало от 5 минутки. Като питах обаче жената дали на снимката се вижда нещо лошо, тя само ми се усмихна и ми каза:

- Да, има нещо, но нека зъболекарят да Ви обясни!

В този момент за пръв път в живота си се уплаших сериозно за моето здраве и живот. И се оказа, че има защо.

В неделя като седнах на зъболекарския стол и дадох снимката на човека, той я гледа известно време, след което побърза да ме успокои, че всичко това е поправимо, но изисква лечение.

Накратко: отнякъде (все още неизвестно от къде) бях хванал инфекция, която е стигнала до корените на шести, долу, дясно, което е накарало зъбът да се самоубие. Лошо няма, но това води след себе си нещо по-страшно - гангрена на корените на зъба.

Мъртвите корени са започнали да се разлагат, което е довело до засилване на инфекцията и разпространението и по всички възможни канали (нервни, съдови, …), което от своя страна е допринесло за главоболието и виенето на свят.

По-лошото е, че същата тази инфекция беше тръгнала и към пети и четвърти зъб.

Лечението:

шести зъб беше изкормен тотално, буквално до основата, там, където всъщност се слива с костта. Проведох двуседмична терапия с няколко медикамента, които трябваше да се сменят през ден (от зъболекаря, не от мен). Резултатът от това беше, че инфекцията във венеца ми на шести зъб почти изчезна.

Тъй като рентгеновата снимка показваше, че четвърти и пети зъб все още са живи (това се потвърди от моите крясъци, докато зъболекарят търсеше живо потвърждение за това), лечението на инфекцията там се сведе до “дренаж” на венеца + усилена употреба на “Тетрациклин”. Резултатът - сега имам дупка във венеца, през която изтичат всякакви гадости (дренажът го няма, тъй като това лечение приключи), т.е. гнойната маса излезе мяханично през алтернативния път, който зъболекаря направи.

Като за финал умъртвеният ми шести зъб е изпилен и нагласен за коронка, която ще ми поставят след една седмица. А до тогава - аз продължавам да пия “Тетрациклин” и да се радвам, че отидох на зъболекар в този стадий, а не по-късно.

Каква щеше да бъде алтернативата, ако бях закъснял?

Инфекцията щеше да засегне всичките ми зъби от дясната страна на доланта ми челюст, в резултат на което по-голямата част от тях (или всички) щяха да се самоумъртвят. В следствие на това, инфекцията щеше да се разпространи по цялата дясна страна на лицето ми, което в комбинация с гангрената на корените на зъбите, щеше да доведе и до гангрена на меките тъкани в устната ми кухина. След този етап е просто въпрос на време да гангреняса някой по-важен лицев нерв, което да обезчувстви дясната половина на лицето ми, след което аз нямаше да имам повече оплаквния… докато меките ми тъкани не започнат да “падат” саи. Иначе казано - фронтална лицева гангрена.

Звучи кофти, страшно, ужасно… но е напълно реал;ен сценарий. Навремето по BTV показаха един човек, който по абсолютно същия начин беше загбилноса и част от лицето си и то само защото един единствен зъб се е самоумъртвил.

Ето защо е вжно при всякакъв роблем със зъбите да се ходи на зъболекар.

Posted in Всичко, Живот, Размисли | No Comments »

Защо не искам да съм системен администратор в България

May 19th, 2008 Иван Давидов

Вчера ми се случи една случка, която за пореден път ме накара да си спомян защо не желая да работя като системен администратор в България.

И така, един хотел (няма да споменавам имена, за да не се получи нито безплатна реклама, нито злословене от моя страна) снощи вечерта го беше закъсал много здраво, защото:

1. Компютърът на рецепцията не работеше.
2. Няма резервен компютър с работеща система.
3. Няма на място кой да поддържа системата в случай на нужда.

Явно кармата ми е такава - да се занимавам с хотели. Преди години правих сайта на един голя-а-а-ам хотел в центъра на Плевен, а сега ми се наложи да се занимавам с IT инфраструктурата на хотел в София.

Ето какви са изводите от проведеното “лечение”:

1. Няма денонощна поддръжка на IT инфраструктурата.В такива случаи е само въпрос на време да се стигне до ситуация като снощната.
2. Липсваше документация за софтуерното обезпечение (казано по-просто указания как се работи с хотелската програма) .
3. Липсваше документация за мрежовата топология.
4. Компютърната грамотност на персонала не е на ниво.

Конкретният проблем беше, че заради некомпетентността на някой от персонала на хотела, с компютъра на рецепцията беше станало нещо толкова лошо, че дори не искаше да запали. Много лошо, тъй като явно този компютър е основния за софтуера (базата данни е на него, а всички клиенти очевидно не могат да се свържат, тъй като компютърът не искаше да запали).

Другите два компютъра, до които имах физически достъп бяха неизползваеми за моите цели, защото:

1. Компютърът на шефа на хотела нямаше работещо оптично устройство. Дори да имаше такова, при него също липсва достъп до базата данни.
2. Компютърът за връзка с интернет нямаше интернет(!!!). Нямаше отговор от телефонната поддръжка на БТК (22:00, неделя).

Сега е моментът да спомена, че компютърът на рецепцята също имаше оптично устройство, но и то не работеше. Някой много сериозно се бе постарал да нямам достъп до външната периферия на всички компютри.

Обобщение:

1. Хотел, който не може да обслужва по компютърен път хотелските резервации и кой знае какво още.
2. Никаква информация за начина на работа на софтуера (трябваше да правя reverse engineering, докато разбера къде е базата данни).
3. Никаква информация за мрежовата топология (отново изгубих време докато разбера кое как е свързано, за да знам какви “фокуси” мога да си позволя да правя).
4. Лошо стечение на обстоятелствата. В неделя вечерта нямаше телефонна поддръжка нито от страна на БТК, нито от страна на обслужващата IT инфраструктурата фирма.
5. И още …

Главният проблем е , че чисто по български ми се наложи да навлизам в непозната за мен IT инфраструктура, като в същото време хората там разчитаха на мен да оправя проблеми, които са възникнали в следствие на неквалифицираността на персонала да ползват компютърна техника.

Как можеше да се избегне всичко това:

1. Първото и най-важно нещо - квалифициран персонал. Никой не може да се защити от хардуерен проблем, но хората могат да се опитат да п”пазят” софтуера колкото се може повече. В случая: необходимо е да се обясни на хората, които имат достъп до основните компютри в хотела как точно да боравят с интернет и да проверяват сваленото съдържание за вируси, троянци и т.н.
2. Абонаментна поддръжка. Тъй като повечето хора (понякога и аз) са мързеливи и не искат всеки път да проверяват за вируси това, което свалят от интернет, крайно наложително е да има абонаментна поддръжка на цялата IT инфраструктура.Хорат, които отговарят за тази поддръжка трябва да са наясно както със софтуера, който се използва, така и с хардуера и мрежовото оборудване (системни администратори).
3. Документация, документация и пак - документация! Ако първите две точки не са спазени - тогава е крайно наложително да има адекватна документация, написана на грамотен технически език, която да описва хардуерната инфраструктура, както и документация, описваща работата на софтуера. Тези две документации са от най-съществено значение при възникнал кризисен момент.

Ето затова не искам да работя като системен администратор в България - просто са твърде малко местата, където нещата се правят както трябва. В повечето случаи всичко се прави бързо и без да се мисли за бъдеща поддръжка. Накрая е най-лесно да се повика някой като мен, който ако може да се оправи в цялата тази бъркотия - ОК, а ако не може - здраве.

Да, ама по принцип на системните администратори не им е работа да изучават нови мрежови топологии и софтуерно обезпечение за половин или един час, тяхната работа е да гарантират, че подобни проблеми на описания по-горе или няма да възникнат, или че ще бъдат решени в рамките на адекватно време…

В петък получих предложение да работя като системен администратор в полицейската школа в Симеоново. Тактично отказах, тъй като съм почти 100% сигурен, че и там ще се сблъскам със същия манталите - “по български”…

Posted in Всичко, Размисли, Технологии | No Comments »

Quake 2 за Java, или Jake2 (GPL 2)

May 5th, 2008 Иван Давидов

Тъй като многото почивни дни покрай великденските празници се отразяват негативно на програмистката ми душа, днес цял ден се оглеждах за ресурси, свързани с правенето на игри за Java и по-специално за 3D игри.

След не много лутане попаднах на един изключителен проект - Jake2. Това е порт на енджинът на Quake 2, само че написан изцяло на Java. Първоначално не се впечатлих кой знае колко, все пак аз започнах търсенето с цел да видя какви технологии са измислили хората, за да визуализират 3D обекти, а и първият ми сблъсък с Java 3D API от преди няколко години ми беше оставил болезнени спомени за производителността…

И така, свалих binary дистрибуцията и… още в самото начало се впечатлих. Енджинът засече, че нямам Quake 2 на компютъра си и учтиво ме попита дали искам да си дръпна демото, което е безплатно. Казах “да”, взехме се и заживяхме дълго и щастливо! …

След като демото се изтегли, трябваше да почакам малко. Всъщност много. Ехидно се усмихнах, очаквайки минимална производителност от машината си, вероятно без звук, с не повече от 7-8 FPS…

Да, ама не! Играта тръгна от раз, не съм засичал FPS, но вървеше супер гладко, звукът беше на ниво, нямаше никакви насичания, а играта се играе така, сякаш играеш оригиналния Quake 2!

За пръв път в живота си останах с положително впечатление от Java в 3D света. И то не къде да е, ми в областта на игрите, където изискванията са на ниво!

Толкова много се впечатлих от това, че всичко тръгна от раз, че реших да си дръпна сорса на енджина.

Ето тук се впечатлих още повече, защото въпреки че проектът използва няколко много сериозни външни зависимости, всички те са включени в сорса. Освен това Jake 2 използва Ant скриптове, като Ant дистрибуцията идва заедно със сорсовете и на практика за да се build-не проектът е необходимо само да се стартира един .bat (или .sh) файл. Единствената външна зависимост, която не идва със сорсовете е JavaSE!

Като се позарових малко в сорсовете намерих няколко неща, които не ми харесаха много, но като се има предвид какъв е мащабът на проекта, моите забележки са повече от нищожни:

1. В ant скриптовете има твърде много hard coded елементи. Оправих го за по-малко от 5 минути, така че не е болка за умиране. В рамките на същите тези 5 минути промених скриптовете така, че крайните дистрибуции да се създават в папка, различна от основната, тъй като по default всичко се генерира в основната директория на сорсовете, което води до “претрупване” на файлове и директории в основната директория.
2. В сорсовете се използва таймера на Sun, който е част от недокументираните класове, които се намират в подпакетите “sun.*”. По време на изпълнение на програмата runtime се определя до кои таймери има достъп Jake 2 и ако използваме Java SE 5, тогава се взима таймерът за наносекунди, иначе се прави тест за Sun таймера и ако това също пропадне, тогава се взима класическия милисекунден таймер. Всичко това е много хубаво, обаче какво ще се получи, ако в JDK 7 например (В JDK 6 таймерът е наличен) Sun-ския таймер изчезне? Runtime няма да има проблеми, но проектът няма да може да се компилира.С изтриването на един файл и закоментаряването на няколко допълнителни реда тази зависимост също отпада, но след като направих промените, реших да върна нещата пак така, както си бяха преди.
3. Като цяло портът на Quake 2 енджинът е повече от успешен, но четимостта на кода е сведена до почти абсолютната нула, тъй като идеята не е била да се направи 3D енджин, който да се ъпгрейдва, а по възможно най-бързия и безболезнен начин да се “мигрира” кода от “C/C++” на Java. Съответно в сорсовете на Jake2 “обитават странни същества (класове) с имена като “cvar_t.java”, “M.java” и “V.java”. Но лошо няма проектът все пак работи, а ако някой не разбира от “C/C++”, тогава според мен изобщо не бива да се захваща и с Java. Хубаво е да се знае от къде произлизат корените на всеки език за програмиране.

Тъй като се впечатлих страшно много от проекта, накрая реших да си дръпна сорсовете директно от CVS repository-то на Source Forge. Е… малко се разочаровах, проектът е изоставен от вече две години, но пък и то какво да иска човек от енджин, който веднъж вече е направен. Както вече казах, идеята не е била да се доразвие енджина на Quake 2, а да се направи порт на Java за него.

Понякога (рядко, но се случва) имам свободно време и ако сорсовете бяха малко по-четими и по-добре документирани, бих се заел да направя някои дребни корекции, но пък така интригата е по-голяма и е по-интересно.

Препоръчвам на всички Java маниаци, които се чудят дали има 3D игри, писани на Java, да хвърлят едно око на Jake2, определено си заслужава.

Posted in Всичко, Размисли, Технологии | No Comments »

Стих за моя брат

May 2nd, 2008 Иван Давидов

Поете…

С теб братя сме и знай,
че винаги до теб ще бъда
дори на края на света…
Дори и корабът ни да потъва
твой брат съм до самия край!

Посвещавам този стих на моя брат Никола Давидов (Нико Ников)! Поклон!

Posted in Всичко, Живот, Изкуство, Размисли | No Comments »

Поезията на Никола Давидов и Нико Ников

April 30th, 2008 Иван Давидов

Никола Давидов (Нико Ников) - това е по-малкият ми брат, който има невероятния талант да изразява мислите си в лирическа форма. Казано по-просто, брат ми пише стихове.

Аз също пиша стихове, но пиша рядко, за 25 години съм написал около десетина, докато стиховете на Никола извират от душата му. Неговите стихотворения изразяват завършена мисъл и имат последоватлност в лирическите изказвания. Дядо ни по бащиня линия (мир на праха му) беше писател лирик и прозаист, може би от него сме наследили талантът да пишем.

Ето тук е списъкът с произведенията на Нико Ников:

http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=niko_niko&tab=2

Ще си позволя да публикувам едно негово стихотворение на моята страница, надявам се да не ме съди!

Пътят на поета

Усещаш ли трептящо време
как изминава час по час?
Усещаш ли - душата стене
с измислен и разтърсен глас.

Душата иска да ми каже,
че дълго още не желае
за щастието си да дерзае,
а иска път да ми покаже.

По този път със мойта муза
ще тръгнем и ще се спасим.
Ще бъдем болни, малки, гузни,
но своето ще защитим.

Ще търсим пътя към безкрая,
докато сили няма веч
и ако портите на рая
заключени са най-накрая,
ще ги съборя с пламнал меч.

* Нико Ников *

Posted in Всичко, Живот, Изкуство | No Comments »

Вълшебна музика за душата

April 30th, 2008 Иван Давидов

Това са осем великолепни песни! Всяка една от тях има своето значение за мен и ме кара да се връщам назад във времето и да си спомням… спомени! Откакто се видях със съучениците си преди няколко дни ме е обхванала една носталгия по миналото, която продължава вече доста дълго, но това е защото осъзнавам, че миналото няма да се върне, а от друга страна не искам миналото да си отива. А понякога остават само спомените…

Love Changes Everything

Time to Say Goodbye

Ameno

Orinoco Flow

All That She Wants

Resurrection

Sandstorm

Return to Innosence

Posted in Всичко, Живот, Изкуство, Размисли | No Comments »

Приятел в нужда се познава :: Веселка!

April 28th, 2008 Иван Давидов

Веселка - това е жената, с която се запознах през лятото на 2001-ва година и с която до ден днешен сме билзки приятели. Все още тя ми е най-добрият приятел от противоположния пол.

Вчера прекарах почти целия ден с нея. Обядвахме в един нов китайски ресторант, точно срещу пожарната, след което запалихме по една свещ в църквта “Свети Николай”, където ни заключиха от вътрешната страна. Мда-а-а-а, беше много интересно. Да си затворник в църква! След няколко минути ни отключиха, а извинението на служителите в църквата беше, че не им се искало като снощи хората да влизат до шест сутринта (въпреки че църквата по принцип трябва да е отворена за посещения по всяко време, но теологическите спорове по този въпрос са много, а има и една теория, на която аз съм поддръжник, че човек не се нуждае от църква, за да е близко до Бог, за което има един почти подобен цитат от новия завет на библията…).

След като излязохме от църквата, аз се почувствах толкова жив човек, че реших да направя нещо, което никога не съм правил преди - да подаря цвете на непознато момиче.

И така - с Веси отидохме до улицата на цветята, аз взех две рози, подарих едната на нея по случай нейния 29-ти рожден ден, който аз всяка година забравям, след което тръгнахме надолу по главната улица. По едно време аз си харесах една “жертва”, приближих се до момичето и с най-небрежен тон и казах:

- Добър ден! Заповядай, това цвете е за теб, по случай празника. Христос воскресе!

Момичето (всъщност си беше жена в най-женствения смисъл на думата) първоначално се стъписа, но като видя розата, очите и светнах, каза “О-о-о, много благодаря!”, усмихна се и… ами това беше! Нямам представа дали го е казала просто от учтивост, или наистина съм я накарал да се усмихне вътрешно, но това е без значение. Просто един импулс на момента.

По-късно с Веси решихме да си припомним моментите от началото на нашето запознанство и се настанихме в беседката на една детска градина, съвсем близо до нейния блок в “девета махала”. Ами… определено не е както беше едно време. Едно е да си на 17-18 години, все още незавършил ученик, който не знае нищо за живота, друго си е да си на 24-25 години и животът да те е подхванал. Е, хвана ни носталгията по доброто старо време (мен носталгията ме държеше още от снощи, когато се видяхме с моите бивши съученици) и се полюляхме, спомнихме си за хората от предишната ни компания, с които се виждахме преди години… а бе прекарахме си весело.

Накрая като за финал се наблъскахме в едно заведение, където си поръчахме по една мелба… и салата с грах и царевица. Невероятно лоша комбинация! Ужас! Грах със сладка сметана е просто неповторимо усещане, особено когато грахът не е сварен добре. Не че царевицата беше сварена добре, но поне миришеше по-хубаво… както и да е!

Равносметката в края на деня показа, че двамата с Веси за половин ден сме употебили по предназначение общо 6 сладоледа, едно пиле в сладко-кисел сос, неизвестно количество сок “Капи”, няколко парчета козунак, и един шоколад.

*** *** ***

По-късно вечерта се видях с един друг мой приятел - Сейхан. С него пък се познаваме от доста повече време, сега ще правим кръгло 10 години, откакто се запознахме. Той е моят най-добър приятел и въпреки че напоследък върши повече глупости, отколкото обикновено върши, той все още е добряга по душа.

Интересното е, че той и Веселка до съвсем скоро бяха гаджета, разделиха се преди по-малко от месец и е много интересно как аз играя ролята на “телефон” между тях, тъй като и двамата не държат да се виждат и чуват повече, въпреки че бяха заедно 6 години.

Но да продължа по същество. Със Сейхан отидохме в едно заведение, близо до конната база, където правят много хубави дробчета по селски с лук. След мелбата с грах, дробчетата ми се сториха невероятно вкусни. Хапнахме и пийнахме още сок “Капи”, с което неизвестното количество, което употребих от този сок се увеличи с още две бутилки.

Животът е странно нещо. Аз лично се радвам, че съдбата ми даде възможност да живея няколко години в Пловдив, където прекарах най-хубавите години от живота си - студентството си. Но повече ме радва това, че аз имам приятели тук - в София, както и в Пловдив, а също така и в Плевен. Не просто познати, а приятели, с които да можеш да излезеш някъде и да си поговориш с тях за каквото и да е.

Животът също така ме научи, че като изключим здравето, най-важното нещо на този свят са отношенията с хората около теб! Ето затова се радвам, че имам приятели на всички тези места.

Posted in Всичко, Живот, Размисли | No Comments »